Съпругът ми се върна от работа доста късно вечерта и почна да ме пита какво съм правила през деня. Защо чиниите са неизмити? Защо тревата на двора не е окосена? Как може да нямаш време да свършиш това? Седиш си вкъщи цял ден.
Признавам, че думата „седене“ наистина ме нарани, но не се опитах да му доказвам какво правя.
Беше ми трудно да му обясня, че не съм седнала нито за секунда през деня. Че съм въртяла километраж като катерица в колело. Имам три деца в предучилищна възраст. Всяко дете трябва да бъде изгладено, нахранено и трябва да си поиграеш с него.
Накрая ми омръзнаха упреците на мъжа ми и реших един ден да му покажа какво ще стане, когато наистина взема, че седя.
Съпругът ми тръгна за работа сутринта, а аз си направих кафе и седнах пред масичката за кафе, включвайки лаптопа. Разгледах дамските форуми и се поинтересувах за новостите в съвременната дамска мода.
После децата се събудиха. Отидох в кухнята да приготвя закуска. Направих им каша.
Хапнахме вкусно, облякохме се и излязохме на разходка, както подобава. Прекарахме около два часа на улицата. Правихме козунаци от пясък. Играхме детски футбол и рисувахме цветя по плочите, с които беше оградена пътеката към градината. А след това дълго време цопвахме в локвите.
След закуската чиниите все още стояха неизмити; нямах време.
Приготвих плодов десерт за децата. Докато те хапваха плодовете, аз приготвях обяд за семейството. Вече беше дванайсет и половина. Отдавна не съм чела приказки на децата – все нямах време. Сега обаче седнах до тях. Те замълчаха и се заслушаха.
О, зачетох се! Децата трябваше да бъдат нахранени и сложени да спят на обяд.
А аз реших да прочета новия роман, който ми подариха за рождения ден. Кога ще мога отново да се наслаждавам на четенето? Не бях чела от времето на втората ми бременност, когато бях в болницата.
С таквиа приятни неща мина денят. Преди да се усетя, съпругът ми беше на прага.
– Защо цялата пътека на улицата е покрита с ябълки? Невъзможно е да се мине – каза той възмутен.
Положението у дома също не беше от най-добрите. В кухненската мивка имаше планина от неизмити чинии. След обедната разходка децата си играеха с играчките и ги разнасяха във всички стаи. Те лежаха навсякъде – на пода, на дивана, на столовете.
– Какво е това? – изненада се мъжът ми.
Тогава от кухнята се разнесе плисъкът на вода. Мъжът изтича там и намери Надя, средната ни дъщеря, да пълни лейка с вода, която вече се стичаше през ръба на мивката на пода.
Мъжът ми спря крана навреме.
Шум от вода идваше и от банята. Там Марина переше дрехите на куклата си. Тя беше влязла във ваната с всичките си дрехи и се плискаше с вода, изплаквайки роклята си и всичко наоколо.
След това децата казаха на татко си, че са гладни.
Съпругът ми най-накрая се качи на втория етаж в спалнята, където аз спокойно разговарях по телефона с приятелката ми.
– Обясни ми какво е това?! – вече раздразнен попита съпругът.
– Това правя от сутрин до вечер. Сега ясно виждаш „как седя“ – отговорих аз с ирония.
Мъжът ми млъкна. Почистихме стаите заедно, вечеряхме и отидохме да си почиваме.
След тази случка съпругът ми никога повече не ме попита какво правя вкъщи, когато той е на работа.
