Имам по-малък брат. До определен момент бяхме доста щастливи деца.
Баща ни беше много властен и строг. Дори майка ни понякога се страхуваше от него. Той беше авторитетът в нашето семейство, така че винаги бяхме послушни и не пакостяхме.
Когато татко се умори да осигурява семейството си, той изпрати мама на работа, а той взе да седи вкъщи. Понякога приемаше малки работи на непълен работен ден, но не полагаше много усилия.
Мама дори не мислеше да му противоречи и правеше всичко, както той искаше. За съжаление обаче тя се разболя заради тежкия физически труд и й се появиха здравословни проблеми.
Тя беше лекувана дълго време, но уви.
След смъртта на майка ни започна някакъв ад. Татко издевателстваше над нас и искаше да сме покорни. Не ни харесваше това пренебрежително отношение. Освен това вече бяхме тийнейджъри.
А после баща ни си намери нова жена. Тя не можеше да понася брат ми и мен. Когато реши, че не иска да живее под един покрив с нас, тя започна да убеждава баща си да ни изпрати в сиропиталище.
До последния момент аз и брат ми се надявахме, че татко няма да се реши на такава стъпка, но се озовахме в сиропиталище.
Отначало татко идваше при нас поне от време на време, но след това напълно забрави за нашето съществуване.
В началото с брат ми често плачехме и баща ни ни липсваше, но после свикнахме. Освен това в сиропиталището ни беше по-добре, отколкото у дома.
Днес вече сме възрастни. Всеки има свое семейство, но продължаваме да поддържаме силна семейна връзка.
И тогава изведнъж се разбра, че баща ни ни търси. Не си беше спомнял за нас десетилетия, но изведнъж се активизира. Предаде ни в името на жена си, а сега чака нормална връзка?
Не, татко не се беше разкаял. Жена му просто го напуснала след ампутация на ръката, така че той нямал къде да живее. През годините тя му взела всичко, така че той останал на улицата и без пари.
С една ръка не може нито да работи, нито да се грижи за себе си, затова се сетил за нас.
Той дори не помисли да се извини – веднага започна да предявявяа претенции. Чувахме непрекъснати инструкции какво да правим. Сякаш ние сме длъжни да се грижим за него. Ние имаме свои планове за живота и като цяло смятаме баща си за непознат. За напълно чужд човек.
