Трябваше да го направя. Сега всички ме обсъждат зад гърба ми, но аз самата разбирам, че това е подло действие. Но имам своите причини, защото с майка ми никога не сме били близки. През цялото ми детство тя ме биеше и ми се подиграваше.
Роднините виждаха всичко това и мълчаха. Защо? Защо тези високодуховни хора сега се застъпват за майка ми, а тогава не искаха да ми помогнат? Всеки имаше своите грижи, така че не им пукаше за мен.
След 9-ти клас започнах самостоятелен живот. Учех и работех едновременно. Майка ми ми обърна гръб. Реших, че е по-добре да не общуваме, защото нямаше как да очаквам нищо добро от този човек. Още тогава разбрах, че мога да разчитам само на себе си.
Първоначално изобщо не ни стигаха парите. Постепенно всичко започна да се подобрява, защото си намерих по-добре платена работа. Скоро започнах да се грижи за възрастна жена за пари и да живея с нея, така че пестях от наем. Да, тази работа не може да се нарече приятна, но нямах избор.
Жената след инсулт, така че почти не се движеше. Обаче нямаше ментални проблеми. Често разговаряхме с нея на различни житейски теми – тя беше много мъдра жена. Дори ми помогна да се подготвя за изпитите, защото навремето е работила в университета, в който учих.
Скоро почина синът й. Аз бях единственият й близък човек. И въпреки факта, че нямаше кой да ми плаща за грижите, все пак не я оставих. Грижех се за нея по същия начин и го съчетавах с друга работа, защото трябваше да живея някак.
Оттогава минаха 15 години. През всичките тези години никой от близките ми дори не се сети за мен. Свикнала съм, така че не съм много разстроена. Но преди 6 месеца всичко се промени – леля ми се обади и каза, че майка ми е много болна. Тя ми каза да си потърся медицинска сестра или сама да се грижа за нея.
Не планирах да правя това. За мен тази жена отдавна е непозната. Отидох, разбира се, но само за да я запиша в старчески дом. В най-обикновен- държавен, защото тя нямаше да плаща за нищо. Майка ми заслужаваше точно такива старини и съвестта изобщо не ме мъчи.
Познат адвокат ми помогна да уредя всички документи. Вече забравих за дъщерния си дълг – направих точно това, което трябваше. Още повече, че друг човек на мое място дори не би дошъл. Общо взето майка ми си получи заслуженото.
От тогава близките ми ми пишат разни гадости. Едва ли не ми желаят смърт, защото оставих майка си. Къде бяха, когато тя ме остави? Наистина ли ги интересуваше как живее детето? А щом са толкова коректни, нека си я вземат. Измих си ръцете и мисля, че постъпих правилно.
