Ненапразно казват, че кучетата са много верни и интелигентни животни.
От много време исках да си взема куче. Но бях на квартира и нямах право на това. Преди няколко месеца се преместих в собствен апартамент, който наследих от баба ми.
Имах приятелка, която работеше в приют за животни, така че не се поколебах да отида да си избера куче от там.
С Боцман се харесахме веднага. От моята приятелка разбрах, че е дресирано куче, дори имало и паспорт. Бившите му стопани заминали да живеят в чужбина, но оставили кучето тук.
Един ден се забавих на работа и трябваше късно вечерта да се разходя с Боцман.
Както винаги, излязохме в любимия си парк. Кучето изтича зад оградата, за да си върши работата. Аз тръгнах напред. Знаех, че ще ме настигне, когато е готов. Разхождах се, времето беше много хубаво за дълбока есен, беше приятно топло.
Изведнъж чувам гласове:
— Гледай каква хубавица! Красавице, стой да се запознаем.
— Здравей, бейби. Хайде да се позабавляваме.
Сърцето ми отиде в петите. Цялото ми тяло изстина от страх. А наблизо нямаше никой, пуст парк. Мислено помолих за помощ.
Когато един от извергите ме сграбчи, изкрещях. Не знаех какво друго да правя. Не можех да направя нищо сама с тях.
И тук се случи нещо, на което дори не се надявах. Боцман чу писъка ми и като страшен звяр изръмжа и се нахвърли върху единия от насилниците, събори го, а другия го захапа за задните части.
Никога досега не бях чувала да ръмжи така ядосан.. Само за няколко секунди кучето ми нокаутира двамата възрастни мъже.
А аз просто стоях и не можех да преодолея шока. Две тела лежаха пред мен и стенеха. Боцман не ги пускаше и ръмжеше, само някой да се опитваше да мръдне.
След като се съвзех от шока, се обадих в полицията. Колкото и да е странно, те пристигнаха доста бързо. И когато видяха въпросната картинка, лицата им бяха повече от изненадани.
И как да не след като кучето още държеше панталоните на единия от насилниците, другият лежеше до него, едва стоейки в съзнание, а аз бях на метър от там с шшапката си в ръце.
Ситуацията много изненада униформените.
Боцман не се смути и от появата на полицаите. Само стоеше като вцепенен на едно място, гледаше сърдито и не отместваше поглед от панталоните на онзи глупак.
Трябваше да спасявам положението. Щом го извиках, Боцман веднага пусна негодника. Бях много изненадана, защото го взех само преди няколко месеца и то вече пораснал. А той слушаше само мен.
Толкова за кучата благодарност. Впрочем, аз самата не знам дали някога ще мога да се отблагодаря на кучето си за това, че ме спаси.
