Забременях от глупост и на доста млада възраст. С мъжа ми решихме да направим сватба, а по-късно той си намери някаква работа, за да вържем двата края.
Парите обаче катастрофално не ни стигаха за всички нужди, въпреки че любимият ми се стараеше да ни осигури добър живот. Бях обхваната от отчаяние. Къде да живеем с малко дете, защото то трябва да има прилични условия! Решението дойде от само себе си.
Баба ми, вече много слаба и немощна, живее в малък едностаен апартамент. Говорих с нея дълго време, обясних й ситуацията, обещах й да намеря най-добрия старчески дом за нея. Но в отговор получих само възмущение и се получи истински скандал помежду ни.
Така и не разбира, че това е най-добрият вариант за нея и за нас.
Баба вече не може да се грижи сама за себе си, а и няма кой да й помогне, съвсем сама е. Освен това там няма да й е скучно и ще бъдат поалагани правилните грижи за нея.
Но нищо, ще събера сили и ще говоря с нея отново, ще се опитам да й обясня всичко отново, ще говоря за предимствата на живота в старчески дом. И тя определено ще се съгласи, сигурна съм. Всички сме хора и към всеки има подход.
Но все още е страшно да се мисли, ако се роди детето ни, а ние нямаме жилище, където ще расте и ще учи. То има нужда от място, което да нарече дом. А баба в специализирана институция ще бъде много по-добре. Нали така?
