Джил, героинята на тази история, мислела, че всичко в живота й върви както трябва, докато един ден не попаднала в клиника за аборти. Ето как се стигнало дотам…
Момичето имала млад приятел, за когото се сгодило, и Джил сериозно смятала, че той е нейната съдба. Тя очаквала с нетърпение най-щастливия ден и в мислите си рисувала розови картини за живота след сватбата.
Приказката рухнала за миг, когато младоженецът я изоставил точно пред олтара. Просто не се появил в деня на сватбата…
Не е трудно да си представим колко зле се е чувствала Джил. Но дори явното предателство на любимия й не могло да накара младата жена да изхвърли този мъж от главата си. След известно време те отново започнали да се срещат и тогава момичето открило, че е бременна.
Когато приятелят й разбрал за това, той й поставил ултиматум: или аборт, или се разделят. Той не искал дете от нея.
За съжаление, той имал голямо влияние върху Джил и тя се съгласила.
Знаците
Когато пристига в клиниката, тя среща две жени, които са против аборта. Те буквално се молели на обърканата млада жена да остави детето си да живее.
Между другото, приятелят й бил с нея по това време. Той упорито бутал Джил по рамото, казвайки й „Върви, не ги слушай.“
Но тя ги чула.
Тези думи се запечатали здраво в главата й.
Вътре било студено и безлично. По-късно, припомняйки си външния вид на болницата, тя признава, че е била уплашена от безразличието, което се показвало през всички пукнатини.
Нямало и сянка от емоция. Като че ли било необходимо да е точно така. Сякаш жените идвали тук, за да се отърват от чуждо тяло, а не да убият живо дете.
Сестрата в болницата задала няколко рутинни въпроса. След това я изпратили на ехограф, резултатите от който тя не видяла. Не било позволено.
Но тя все пак го видяла.
Сестрата не била изключила снимките на екрана.
И там тя видяла едно момче, нейното бебе. Ръце, крака, нос.
Отивайки до касата, тя внезапно осъзнала с шесто чувство, че трябва буквално да избяга от тази болница преди да съсипе един невинен живот. Това беше знак отгоре!
Тя разказала всичко на приятеля си. Убеждавала го, че това е невъзможно, че не иска да прави аборт. На което той кратко отговорил:
– Не, аз така не мога.
Джил започнала да се преоблича и хвърлила поглед към инструментите от студено желязо, които трябвало да бъдат използвани, за да достигнат до бебето й.
И тогава тя решила, че ако той не иска да бъде с нея, тя ще бъде сама. И тръгнала към изхода.
Така на бял свят се появява Никълъс Джоузеф.
Тя го отгледала сама, но знаела, че не е сама. Оттогава Божието провидение я води през живота.
Тогава тя отново отишла в клиниката, за да благодари на жените, които я разубедили.
Дори станала приятелка с едната. Дмнес, много години по-късно, тя написала писмо до жените, които избират между бременност и аборт:
„Спомнете си как бяхте малко, беззащитно момиченце. За какво мечтаехте тогава? Може ли момичето да мисли да убие детето си?
Знам, че сте мечтали за красив принц или просто за добър мъж, за когото да се омъжите и да създадете семейство, но сега Бог има други планове за вас.
Знам, че мечтите ви сега са разбити по най-нагъл начин. Но Той ви е дал шанс да създадете семейство. Дори ако се състои само от двама души, единият от които още не е роден…
Доверете Му се и не тичайте веднага да се отървете от детето.“
