Малката ми сестра се омъжи, когато беше още много малка. По това време тя беше едва на 19 години, a тя и годеникът й вече тичаха до службата по вписванията. Тя и бъдещият й съпруг бяха приятели от училище и за всички бяха много сладка двойка.
Никой от нас не беше изненадан от брака им. Въпреки че по това време бяха млади и глупави. Така заживяха заедно – Вики и Ники. Свекървата имаше цели два апартамента, така че даде единия на сина си и жена му:
„Щом искате да живеете заедно, тогава живейте. Просто не правете деца веднага – все още трябва да се научите “, каза тя на сина си.
Майката на съпруга на Вики е обикновена, разбираща жена, сестра ми никога не се оплакваше от нея.
Младите учеха, после започнаха да работят. А когато бяха на 25 години, им се роди син. Много прилича на баща си.
– Буквално копие! – пошегува се свекървата, като показа детски снимки на сина си.
Съпругът ми и аз живеем в друг град, а майка ни живее в малък едностаен апартамент. Здравето й не било добро и не можеше да помага на сестра ми с детето. Свекървата трябваше да помага през цялото време.
Дори понякога ми е неудобно – каза Вики, – много приятелки през цялото време разказват ужаси за свекървите си, обсъждат ги, но ето, че тя е като втора майка за мен. И ще помогне със съвети, и няма да се занимава с морализиране и винаги седи с Максим. Радва се на внучето.
Веднага след като бебето стана на две години, съпругът на Вики почина в катастрофа.
На сестра ми й беше много трудно без любимия й съпруг. Все пак това е първият и единствен мъж в живота й. Свекървата също едва се крепеше – не й остана никой освен снахата и внука. Така се подкрепяха, грижеха се за бебето.
Аз ще седя с Максим, а ти отивай на работа. Трябва да се разсеяш, да общуваш. А и трябва да се издържаш от нещо.
Вики се опита да се научи да живее без съпруга си. А синът им растеше. Те продължиха да живеят в апартамента на свекървата. Тя увери, че ще го препише за единствения си внук. Така минаха седем години. А после някакъв мъж започна да ухажва сестра ми. Запознали се на работа. Той й я придружаваше до дома с тежките чанти. И аз харесах Валери. Той стана приятел със сина на Вики.
Но свекървата на Вики не искаше да приеме този факт по никакъв начин:
Какво правиш! Ти предаваш паметта на съпруга си! — обвини тя булката. – Как можеш? Имахте такава любов. Той те обожаваше! Решила да си вземете нов мъж? Още малко и ще стане баща на внука ми. И всичко това се случва в собствения ми апартамент.
Вики казва, че когато решат да се съберат с Валери, ще отидат в апартамент под наем. Валери нямаше жилище в този град. Но майката на покойния съпруг на Вики нямаше да се откаже.
„Можеш да ходиш накъдето ти видят очите, но детето няма да ти дам. Щом си решила да забравиш сина ми, това е ваша работа. Но няма да ти дам внука си. Продължавай живота си без него.“
Сестра ми седи и плаче. От една страна, тя не иска да изживее живота си сама. Все пак е още млада – едва надхвърлила 30-те. И не иска да даде детето на баба си в същото време.
Факт е, – казва Вики, – че ако постъпя по своему, ще спра да общувам с нея, тогава моята свекърва няма да има никого от близките до себе си. Но и не мога да постъпя както тя иска – тя настройва детето срещу Валери и мен.
– Когато майка ти има друго дете – казва бабата на внука си – тогава тя няма да се интересува от теб, ще те забрави, както за баща ти. И ще останеш никому ненужен. Затова й кажи, че оставаш с мен.
Витя казва, че трябва да заминат да живеят някъде далеч. Да ограничи лошото влияние на баба върху внука си. Само че сестра ми се съпротивлява.
– Как да отнема единствения смисъл в живота на свекърва ми? Тя обожава внука си!
Майка ни се опита да говори със свекървата.
– Галя, все пак синът ти не може да бъде върнат. Дъщеря ми остана сама. Трудно й е да се справя с всичко сама. Тя беше вдовица от почти десет години. Как си представяш да живееш сам до края на дните си? Ти остана вдовица на 45, а тя беше само на 26. Никой няма да забрави сина ти, но не слагай Вики до него в ковчега. Животът продължава.
Но свекървата не иска и да чуе.
