До шестгодишна възраст Ани расте в обикновено семейство с майка си и баща си. Но внезапно целият й живот се обърква. Един ден леля й идва да я вземе от детската градина.
Когато се прибрали, бащата й каза на Ани, че майка им ги е напуснала, а той самият няма да може да отгледа дъщеря си, така че е принуден да остави Ани в детски дом за известно време.
Момичето плачело, молело баща си да не я напуска, обещавало, че ще бъде най-доброто и послушно момиче. Но уви… На следващия ден служители на дошли дошли да я вземат и я отвели. На раздяла татко й каза, че определено ще дойде за нея, но малко по-късно…
В сиропиталището имало много такива деца, изоставени и предадени от родителите си. Ани била много ядосана на баща си и майка си. Тя не разбрала къде и защо е отишла майка й, а баща й не обяснил нищо.
В началото бащата наистина идвал при Ани, но след известно време спрял посещенията си. Момичето не губело надежда, че баща й ще дойде за нея и ще я отведе, но това не се случило.
Когато била на петнадесет години, Ани вече разбра, че е била изоставена. А един ден момче на същата възраст като нея дошъл в сиропиталището им. Родителите му загинали след ужасна катастрофа.
Момчето било много притеснено от загубата на близките си, не общувало с никого, било затворено. Ани веднага го харесала и се опитала да го утеши.
С течение на времето Антон започнал да се отваря, започнал да общува с другите деца, особено с Ани. И така, между тях възникнали чувства, детски, но много истински, искрени.
След като навършили пълнолетие и било време да си тръгнат от дома, Антон и Ани наели апартамент, започнали да живеят заедно, по-късно влезли в университет, а в същото време започнали вечерна работа на непълен работен ден.
След години си взели собствен апартамент, оженили се и започнали да мислят за деца. Но колкото и да се опитвала двойката, нищо не се получавало. След множество прегледи се оказало, че проблемът е в Антон. Ето защо Ани не забременявала.
Веднъж пък, както обикновено, купили подаръци, лакомства и отишли в дома за сираци, за да посетят децата. Този път при тях изтичало малко момиченце, изглеждало на около три години, втурнал се към Аня и Антон с думите: „Мамо, тате! Знаех си, че ще дойдете за мен! Чаках ви!“
По целия път до вкъщи и цяла вечер това момиченце не излязло от главите на съпрузите… А на следващия ден те единодушно решили да я осиновят.
Три месеца след оформянето на документите малката Светла пристигнала в новия си дом… С майка си Ани и баща си Антон…. И скоро се случило чудо – Ани забременяка. Малката Светла пък била много щастлива, че ще има братче или сестриче…
