Жена ми загуби бебето ни, защото никой не ни закара до болницата. Тази нощ промени живота ми

Жена ми загуби бебето ни, защото никой не ни закара до болницата. Онази нощ промени живота ми
Източник: Facebook/Humans of Bombay

Този 75-годишен таксиметров шофьор на име Виджай Тхакур е чудесен пример за доброта и човечност. Той го показва с великото решение, което е взел, променяйки както своя, така и живота на много хора, на които е помогнал в най-трудните им моменти.

Неговата история започва с един инцидент със съпругата му. Той и семейството му живеят в Бомбай – Индия, съпругата му била бременна и на разсъмване получила внезапна болка в корема. Когато Виджай отишъл да потърси помощ от някое такси, за да може да закара жена си до най-близката болница, никой не искал да спре и да го обслужи.

„Жена ми претърпя спонтанен аборт, когато една вечер усети внезапна болка в корема. По това време на нощта нито едно такси не спря за да ни закара и това ме фрустрира. Детето почина. Отказах се от кариерата си на инженер в Larsen and Toubro и започнах да карам такси, безплатно за всеки, който трябва да стигне до болницата.

Печеля 10 000 рупии на месец от общи пътници, но целта ми е да помагам на нуждаещите се по всяко време на деня. Който седне в таксито ми, получава визитката ми и може да се свърже с мен дори в 3 през нощта при спешен случай и аз ще го закарам до местоназначението.

 

View this post on Instagram

 

A post shared by P O O R V A R O I D (@poorvaroid)

Преди няколко месеца имаше такъв случай: към два през нощта видях двама мъже отстрани на пътя, които трескаво махаха с ръце.

С тях имаше една жена и като се приближих, видях, че има ужасни изгаряния. Около три четвърти от тялото беше изгорено. Оказа се, че всички таксиметрови шофьори преди мен отказали да я вземат.

Увихме я в одеялото, което винаги нося със себе си и се втурнахме към най-близката болница. Следващите дни се обаждах там, проверявах – за щастие жената оцеля, после станахме приятели.

Вярвам, че парите не могат да купят всичко. На последната си работа печелих 65 хиляди, но не бях толкова щастлив, колкото сега.

Аз съм на 75 години, говоря 11 езика, децата ми работят в инвестиционен фонд, а аз самият съм професионален инженер. Но най-важното постижение в живота ми е, че закарах над 500 души в болници. Може би това им е дало шанс да оцелеят. Заради това съм готов да бъда обикновен шофьор на такси.“

За Виджай именно моментите, в които помага на хората, са тези, които му носят истинско щастие.

И точно на това той учи любимата си дъщеря Куши, с която Виджай много се гордее и която смята за свое голямо вдъхновение.

Advertisement