Героят на тази трогателна история е 50-годишният слон Раджу. През живота си той бил препродаден цели 27 пъти. След 50 години мъчения и глад, слонът най-накрая е освободен в безпрецедентна операция.
Раджу се превърнал в световен символ на надеждата сред активистите за хуманно отношение към животните и неговото спасяване довело до спасяването на 40 други слона от подобно ужасяващо насилие.
Последният собственик на животното го оковал в окови с шипове, които постоянно наранявали плътта на слона, пречейки му да бяга далеч.
Собственикът също не хранил животното, оставяйки тази дейност на туристите. От само себе си се разбира, че такова голямо животно не можело да оцелее с редки подаръци, ето защо трябвало да яде отпадъци: хартия и дори да дъвче пластмаса.
Един прекрасен ден британската и индийска организация Wildlife SOS разбира за животното. Те веднага събрали група ветеринарни лекари и експерти по дивите животни. Също така получили помощ от местни доброволци и служители по околната среда.
Събрали се общо 30 души. Било решено операцията да се извърши под прикритието на нощта, така че никой да не може да попречи на освобождаването на слона.
Когато екипът намерил слона и започнал да го освобождава, животното изобщо не се съпротивлявало. В един момент от огромните очи на слона потекли сълзи. Явно разбрал, че тези хора му желаят само доброто. Раджу оставил живота си в техните ръце.
Преди спасителната операция доброволците подали жалба в местния отдел за дивата природа. За съжаление служителите на този отдел не открили нищо незаконно в дейността на собственика на слона.
Доброволците обаче успели да разберат, че собственикът на животното няма официални документи за него. От този ден нататък било решено да се действа.
След като слонът бил открит, екипът все още не знаел в какво състояние се намира. Ветеринарните лекари прегледали за кратко животното и установили, че то има спешна нужда от медицинска помощ, заради което освобождаването и транспортирането трябвало да стане в същия ден.
Един от участниците в операцията си спомня: „Забелязахме, че опашката му беше почти плешива. Това означава, че собственикът е откъсвал кичури козина и ги е продавал на туристите като сувенири.“
Въпреки късния час, когато започнала операцията, собственикът все пак забелязал екипа. Той и няколко непознати започнали да вдигат шум, за да провокират животното към агресия.
„Беше изключително опасно. Такъв голям индивид лесно може да преполови човек”, спомня си един от участниците в операцията.
„Когато виковете му не помогнали, собственикът завързал краката на слона с верига, която разряза кожата му, но слонът не се поддаде и на това. Ние също твърдо решихме да не отстъпваме, а продължихме да спасяваме животното. Когато го освободихме от веригата, Раджу започна да плаче. След това всичките ни съмнения се разсеяха – бяхме длъжни да го спасим.“
„Прерязахме веригите и приближихме камиона по-близо. За да не изплашим Раджу, оставихме камиона на 200 метра, изгасихме двигателя и решихме да докараме слона при него.”
„Трудното беше, че всяка стъпка, която Раджу правеше, беше непоносимо болезнена за него. Трябваше да го държим здраво, за да не побегне.“
„Качихме Раджу в колата и го инжектирахме с успокоително. По-нататъшното пътуване премина без усложнения. Няколко часа по-късно стигнахме до центъра за грижа за слонове в Махтур.”
„Имахме точно 24 часа, за да спасим Раджи. Трябва да се отбележи, че той направи първата крачка от камиона към свободата 1 минута преди края на този период“, отбелязва ръководителят на експедицията Сатянаран.
След освобождението Раджу бил подложен на дългосрочна рехабилитация и му трябвало време, за да започне да се доверява отново на хората.
„Той най-накрая се научи да се доверява отново на хората – това наистина е чудо. Беше преминал през толкова много страдания, че се чудехме дали това някога е възможно.“, казва Сатянараян.
„След като разбра, че е в сигурни ръце, Раджу постепенно започна да ни показва своята личност и стана изключително нежен. Неговата реабилитация беше изумителна за наблюдаване.“
Днес Раджу има поле, на което да се разхожда свободно, да си прави релаксиращи бани с прах и дори има личен басейн, в който да се плиска, играейки с любимата си играчка – огромна гума.
