Сърцераздираща история, която кара да се замислим за много неща… Да искаме да плачем и да оценим всеки миг от този жесток, прекрасен и непредсказуем живот… Ако търсите красива и романтична история, следващите редове не са за вас. Тази история е тъжна, но кара да се замислим за много неща.
Нолън Скъли още на 4 години мечтаел да помага на хората. Искал да бъде полицай и да служи на обществото, ккато правел неговият баща-пожарникар. За съжаление, на 3 години Нолън бил диагностициран с рядка форма на рак на меките тъкани. От тогавва в семейството на момчето настъпили трудни времена.
За да изпълни мечтата на умиращото ммомче, местният полицейски департамент направил Нолън почетен офицер на градската полиция. От този ден той влязъл в историята като сержант Ролин Нолън.
Момчето и семейството му получили подкрепа от цял свят, лекарите направили всичко, за да го спасят. Но скоро родителите чули най-страшното. 4 седмици след операциите резултатите показали огромни тумори, компресиращи бронхите и сърцето на момчето.
Метастатичната алвеоларна рабдомиосаркома се развила с мълниеносна скорост.Единственото, което оставало, било да се осигурят на момето възможно най-комфортни последни дни.
И майката на Нолън Рут решила, че трябва да намери в себе си сили, за да се сбогува със сина си. Нолън, вече силен мъж, съвсем не се боял от това, кото го чакало. Преди смъртта си той просто обещал на майка си, че ще я чака на небето.
Рут разказала какъв е бил последният разговор със сина й:
Мама: Малкия, боли ли те, като дишаш?
Нолън: Ами… да.
Мама: Болката много силна ли е?
Нолън (свеждайки очи): Да.
Мама: Мъниче, твоят рак победи. Вече не е нужно да се бориш с него.
Нолън (искрено): Наистина ли? Тогаава ще се боря за теб, мамо!
Мама: Не, миличък! Ти това ли прави? Бори се за мама?
Мама: Нолън,, какво трябва да направи добрата мама?
Нолън (с широка усмивка): Да направи така, че с мен всичко да е наред!
Мама: Слънчице… Вече не мога да ти обещая това. Сега единственото място, където ще бъдеш в безопасност, са небесата.
Нолън: Значи аз просто ще се отправа на небето и ще играя там, докато не дойдеш! Ти нали ще дойдеш при мен?
Мама: Разбира се! От мама не може да се отървеш просто таак!
Нолън: Мерси, мамо! А дотогава аз ще поиграя с Хънтър, Брили и Хенри!
Позволявайки на мама да отиде да си вземе душ, той затворил очи и заспал. Скоро Нолън изпаднал в кома, но когато мама легнала до него на леглото, той се събудил за кратко и това време стигнало, за да го прегърне и да му пее, докато той си отиде завинаги.
