Днес в магазина видях една възрастна жена да стои половин час и да избира най-евтините консерви. Въпреки големия студ бабата беше с гумени чехли. Приближих се до нея, помогнах й да разгледа всички стоки и взех кошницата й, пълна с различни рибни и месни консерви.
Отидох на касата и ги платих, тя се разплака от щастие. Тогава я помолих да сложи всичко, което иска в кошницата. Тя сложи само пакет евтин ориз и маргарин.
Представяте ли си? Маргарин и ориз!
Попитах я какви продукти няма у дома; исках сам да напълня кошницата. Както се оказа, тя изобщо нямаше никаква храна, дори изключила хладилника, за да не работи напразно.
Жената яде само евтини консерви и няма достатъчно пари за друга храна.
– Знаеш ли, синко, когато днес отидох до магазина, помолих Бог да ми изпрати 10 лева за хранителни стоки. И ето какъв спасител ми изпрати – каза с усмивка възрастната жена.
В този момент ме беше срам от всички хора на планетата. Реших да изпратя жената до тях, защото пакетите бяха тежки.
Тя не живееше в стара кооперация, а в елитна нова сграда. Веднага се изненадах.
Както се оказа, получила апартамента, след като старата й къща била съборена. Живеела със сина си, но той почина преди шест години.
Просто не можех да си обясня – в кооперациатя живеят богати хора, бизнесмени и политици, които са били приятели със сина й и знаят сегашното положение на възрастната жена, наистина ли ене може да й вземеш един хляб? Някой не видя ли, че жената е с гумени чехли през всичките сезони?
Влязох в апартамента, навсякъде имаше картони, неработещи уреди и изпотрошени мебели. Възрастната жена разказа, че снаха й и майка й дошли след смъртта на сина им и отнесли всичко. Сега я чакат да си отиде, за да получат апартамента.
Днес похарчих около 300 лева, тези продукти ще й стигнат за няколко седмици. Шибаните 300 лв могат да струват човешки живот!
В сграда с десетки етажи нямаше нито един човек, който да спаси съседката си от глад.
А едно време бабата не е била случаен човек – работела е в института за космически изследвания и технологии, пяла е в театър….
Когато погледнах снимката й от младините, ми стана още по-болезнено… Знаела ли е тогава тази млада успяла жена, че я чакат толкова мизерни старини?
Има сестра, звъни й веднъж месечно, пита я дали е жива. Когато разбира, че още не е мъртва, тя започва да кълне и да й желае смъртта. Всички чакат възрастната дама да отиде в друг свят, дори и малкият внук.
Но ще им кажа едно – ще има да чакат! Ще направя всичко възможно да подобря живота на тази жена.
Тя ще се храни нормално, ще се облича нормално и ще си почива санаториум. Ще ги надживее всички, ще дам всичко от себе си.
Прибрах се екъщи. Отворих фейсбук. Мой приятел описа подобна ситуация в своя профил. Разбрах, че вървим към пропаст.
Разбрах, че не ни е останало нищо човешко.
Един самотен човек може да умре от глад в момена, в който неговият богат съсед си хвърля храната в кошчето, защото е преял. Но на никого не му пука. Лекарите констатират смъртта и това е – човека го няма, но животът на съседи, роднини и приятели продължава.
Човекът е работил за космонавтиката, допринесъл е за историята на страната и ще умре, защото в къщата няма хляб. 21 век. Развита държава. Съвременни хора.
Приятели, нека помогаме на старите хора. Поне веднъж месечно платете някоя кошница с храна за бедните пенсионери. Разбира се, всичко зависи от вашите възможности, но мисля, че няма да обеднеете с 50 лева.
