Татяна плачеше и не можеше да разбере как стана така, че 20-годишният й син Иван остана сам, че и с бебе на ръце. Самата Татяна беше много болна и практически не можеше да помогне на сина си, което натъжи сърцето й още повече.
А беше време, когато всичко беше наред в семейството: съпругът на Татяна се грижеше за тях и сина им, защитаваше ги от всички несгоди. Но преди пет години той почина.
Тогава Иван вече пораснал и, следвайки примера на баща си, стана опора за майка си в живота. Дори когато майка му получи сериозна диагноза, синът не се отказа и я гледаше най-грижливо.
Вярно е, че за да не брои стотинки и да купи на майка си необходимите лекарства, Иван трябваше да си намери работа рано-рано. Но момчето се справи. Той дори успя да уреди личния си живот и започна да излиза с момиче, Полина.
Полина беше малко по-малка, учеше в техникум. Родителите й живеели далеч на село, откъдето тя дошла в града, за да учи.
Татяна прие Полина, въпреки че момичето, според нея, беше твърде вятърничава. Но майката не искала да се меси в живота на сина си, той вече се бил посветил изцяло на приятелката си.
Един ден Полина дойде при Иван със сълзи на очи и мълчаливо му показа тест за бременност с положителен резултат.
– Поли, как е възможно това? Каза, че пиеш противозачатъчни?
Иван се изненада. Сега не беше му беше времето за деца, но Полина, свивайки рамене, отговори:
– Пропуснах едно…
Естествено, Иван веднага предложи брак на Полина.
Момичето обаче не беше сгурно и дори намекна, че не иска да бърза. Тя каза, че просто ще се отърве от това дете, а ще стане майка по-натам.
Но Иван беше против аборта:
– Щом така се е случило, значи така трябва да бъде!
Полина трябвала да се съгласи. Двамата сключили брак без сватба и започнали да живеят в апартамента на Татяна.
И тогава майката разбрала, че не е сбъркала в мнението си за снаха си. Или от младост, или от глупост, Полина се държала като малко момиченце, винаги и във всички ситуации.
Раждането
Когато малката Диана се родила, грижите на момичето се увеличили. Грижата за малката била много трудна и изцеждала всичките й сили.
Полина станала раздразнителна, започнала да се заяжда със съпруга си, казвайки, че й е трудно, че той никога не е вкъщи. Иван отвръщал, че работи за благото на семейството, но тя не искала да чуе нищо.
Един ден двамата се скарали толкова много, че момичето си събрало нещата и си тръгнало, силно затръшвайки вратата.
Тя не се върнала на следващия ден, нито седмица по-късно, нито месец по-късно…
Чрез приятели Иван разбрал, че жена му е напуснала града, при това не сама, а с някакъв младеж.
Иван не потърсил жена си, а само въздъхнал. Той все още имал две от най-любимите си жени и заради тях бил готов да премести планини.
Иван започнал да тропа по вратите на държавните служби, за да бъде дадена инвалидност на майка му и да й бъде назначен социален работник, който да й помага.
Самият той взел отпуск по бащинство, за да се грижи за новородената си дъщеря с изплащане на всички необходими обезщетения, и се развел със съпругата си, лишавайки я от допълнителни родителски права.
Служителите на социалните служби били изненадани от упоритостта на младия човек. Той бил само на 20 години, но сякаш имаше цял живот зад гърба си с всичките му трудности и несгоди.
Но гледайки в очите на малката си дъщеря, Иван знаел, че всичко си струва!
