След като е преминала през болката и агонията на раждането, млада майка имала съмнения дали детето й не е подменено. Как да разсее съмненията и да разбере истината?
Моите лели родили почти по едно и също време с два дни разлика. Това се случило през 1986 г., но тази история все още се разказва на нашите семейни събирания.
Лида родила втория си син, а два дни по-късно по-малката й сестра Лилия станала майка за първи път, като родила дъщеря. Раждането на по-голямата сестра минало лесно и бързо, което не можело да се каже за втората сестра.
Детето й се родило много трудно и в резултат на това – упойка, шевове, болка. Първият ден родилката прекарва в интензивното отделение, а на втория ден е преместена в следродилното. По това време на всички родилки бебетата се носели по график, за хранене, през останалото време бебетата били в детското отделение.
Минало още едно денонощие и за първи път на младата майка бил връчен вързоп с бебето. Преодолявайки болката, Лили се обърнала на една страна, за да постави дъщеря си на гърдите си. Гледайки бебето, младата жена билазашеметена: пълното момиче с червеникава коса беше поразително различно от бебето, което майката успяла да види в родилната зала.
Въпреки тежкото физическо състояние, жената успяла да забележи, че новороденото е чернокосо и с тясна, издължена глава. „Прическата ще е като на таткото“, помислила си тогава. Съпругът на Лили бил притежател на гъста черна глава с къдрава коса и дори по време на бременността жената искала детето да прилича на баща си.
А сега върху гърдите й лежало червенокосо момиче с форма на глава, наподобяваща тиква Бебето имало големи очи и пухкави устни. А това бебе, което родила Лили, имаше тесни очи. Очите на Лили се напълнили със сълзи.
„Подменили са го, подменили са го!“ – повтаряла една и съща дума. Когато в коридора се чу ръмжене на количка, превозваща нахранените бебета, Лили се надигнала на лакът, за да има време да спре сестрата.
Миг по-късно вратата на отделението се отворила и се появила медицинска сестра, готова да вземе децата.
— Моля, елате при мен! — помолила се Лили. На един дъх тя разказала на възрастната жена своята мъка. „Майко, не говори глупости! Това е твоето дете, без паника!“ Жената набързо взела бебатата от майките им и си тръгнала.
Лили избухнала в сълзи и се заровила във възглавницата. В това състояние я намерила по-голямата й сестра, която дошла да я види как е.
Лида била умна и енергична жена. След като изслуша;а Лили, тя отишла в стаята на персонала. Водена от надигащото се в нея възмущение, тя възмутено започнала да упреква медицинския персонал: „Жената лежи и ридае, но никой не може да обясни къде е детето й!“. В крайна сметка, обещавайки да се оплаче на правилното място, Лида, по настояване на лекарите, се оттеглила в стаята си.
Дежурният лекар, сестрите и бавачките започнали да тичат и да се суетят. На работа били извикани лекаря и акушерката, които се погрижили за раждането на Лили. Донесли документите, където внимателно препрочели всички раждане за последните два дни. Медицинска сестра от детското отделение внимателно проверила етикетите на дръжките на всички новородени бебета.
След като съпоставили всички данни, медицинският персонал стигнал до извода, че момиченцето не е сменено, а всъщност е малката Лили.
Какво се случило всъщност
Какво станало с външния й вид? Оказало се, че в резултат на проточилото се и тежко раждане главичката на бебето е придобила издължена форма, тъй като е минавало дълго през родовия канал.
Тесните очи са често срещани заради подуване ори новородените. Ден по-късно отокът намалял значително и очите станали по-кръгли. А какво станало с косата? Лиля видяла момичето, когато било мокро, в смазка. Косите, слепени на кичури, създавали усещането за черна коса.
Когато бебето било измито и косата изсушена, те се оказали светло руси. Но на фона на яркото обедно слънце те се сторили червени на майката. Така се оказало, че докато бебето било донесено при майка си, момичето изглеждало съвсем различно, отколкото веднага след раждането.
При Лили дошъл лекар, поговорил спокойно и дори нежно с жената, обяснил всичко подробно, отговорил на всички въпроси. Той се извинил за медицинската сестра, която не отговорила на въпросите на загрижената майка.
Наскоро леля ми Лиля стана баба и сега фигурите й и с дъщеря й също си приличат. Но тя си спомня тази случка до най-малкия детайл, тъй като, въпреки че завърши успешно, все пак остави белег от преживявания в сърцето на жената.
