За постъпката на един истински баща, макар да не бил такъв по кръв

За постъпката на един истински баща, макар да не бил такъв по кръв
Изображение отLorraine Cormier from Pixabay

Тази сърцераздирателна история е за мой приятел, който се разведе със съпругата си преди около 10 години.

През това време те съвместно гледаха 14-годишния си син. Всеки живееше собствения си живот, но веднъж чрез познати моят приятел научи, че бившата му съпруга и синът му са били изгонени от дома на нейния нов приятел си и сега живеят при сестра й.

Когато той настоя да се срещне с нея, бившата му съпруга обеща, че скоро ще вземе сина си оттам. Моят приятелй заяви, че в момента печели добри пари и смята, че в такава ситуация детето трябва да живее при баща си, а не при леля си!

Няколко месеца по-късно се случи нещо неочаквано.

Жена му му прати мейл, в който му казваше, че реално той не е баща на детето. Приятелят ми първоначално онемя, но след това се опомни и започна да чете по-нататък.

Към писмото бе приложен ДНК тест, който ясно съдържаше информация за истинския баща на момчето – бивш неин колега, с когото бившата съпруга е имала връзка преди 15 години.

Жената толкова настоявала той да получи истинската информация, че дори изпрати оригиналните документи по обикновената поща.

След като научи, че не е баща на момчето, моят приятел. не знаеше какво да прави. Не знаеше какво да мисли, след като през всичките тези 14 години, макар и 10 в които не са живели заедно, той не е отглеждал собствения си син!

Няма да излъжа, че започна да се пропива. И то само колко пиеше! Но после се съвзе, взе се в ръце и реши да потърси сина си.

Това, което моят приятел каза на момчето, беше съвсем, съвсем неочаквано:

— Здравей сине, как си? Вероятно знаеш, че аз не съм истинският ти баща, но както и да е, това са само листове хартия и за мен ти си най-ценното нещо, останало на света. Ти си МОЯТ син, а аз съм ТВОЯТ татко!!!

И както и да се развият нещата в живота, аз винаги ще бъда до теб и винаги ще те обичам, ще те образовам и ще ти помагам! – след тези думи моят приятел изригна в сълзи.

Отсреща се чу:

— Добре, тате, благодаря ти. Аз дори не се надявах, че след като научиш новината, ще искаш да чуеш за мен…

Ето такива трогателни и човечни неща се случват понякога в живота.

Advertisement