Забременях на 17. Родителите ми веднага се развикаха да направя аборт. Тези на приятеля ми Витали дойдоха у нас и вдигнаха скандал.
Аз, казаха те, съсипвам живота им с моето потомство. Те имали планове за сина си. Искали да го пратят да учи в чужбина.
И ето, че съм се появила аз. Наричаха ме „някое момиче от улицата, без образование, семейство или род“. Те са столичани, за тях аз бях просто момиче от провинцията.
Витали ми се извини хиляди пъти. Моят любим ме помоли да не слуша родителите си, както и неговите. Колко красиви думи на любов и подкрепа ми написа! Сърцето ми се стопи като ги прочетох.
Той искаше детето. Да, той беше само на 21. И какво от това? Той знаеше как да печели пари, винаги е мечтал за семейство и е уверен в чувствата си към мен.
Доверих се на Витали. Неведнъж ми е доказвал своята лоялност. Наистина можех да разчитате на него. Витали каза да не се притеснявам и да го чакам. Той ще подреди всичко.
Любимият ми имаше някакви спестявания. Планирахме да вдигнем сватба, но плановете се промениха драматично. Витали се опитваше да намери апартамент. Уютен, просторен, близо до работата му.
Аз пък не можех да седя дълго без работа. И без това семейството ми ме упрекваше, че не правя нищо. Мама постоянно се оплакваше. Съсипала съм била живота й. „Опозорихме се пред съседите!“
Баща ми каза, че вече не съм му дъщеря. И дори ми взе парите, които баба ми даде за дипломирането, за да си купи кола. Толкова за подкрепата от семейството ми
Аз пък си направих страница в Инстаграм. В която започнах да разказвам за живота и положението си. В акаунта си молех за съвети относно майчинството. За съжаление не можах да попитам нищо собствената си майка.
Страницата ми взе, че се разрасна бързо. Набирах популярност. За три месеца 40 хиляди прекрасни майки и много позитивни момичета ме последваха. Получих много подкрепа от тях.
Благодарение на моята страница се запознах с Антонина. Тя работеше в частна детска градина. Тази жена замести майка ми. Антонина успя да ни помогне с жилище. Нейна приятелка, добра брокерка,, за няколко дни ни намери апартамента, от който се нуждаехме.
Витали веднага плати за първия и последния месец. Брокерката отказа да вземе пари за работата си. Тя ме помоли да похарча тези пари за себе си и за детето. Не можех да оставя нещата така.
Искахме да й благодарим по някакъв начин, затова направих реклама на страницата си. Препоръчах услугите на тази свята жена. Доколкото знам, сега има повече клиенти.
Взех да получавам добри приходи от моята страница. Витали пък работеше за популярен художник. Беше дясната му ръка. Някога този човек го учел да рисува, но постепенно Витали се отказал от това си занимание.
Въпросният художник направи ремонт в детската стая със собствените си ръце. Изрисува я. Собствениците на апартамента харесаха окончателния вариант. Те казаха, че сега апартаментът им може да се продаде на три пъти по-висока цена, като музеен експонат.
Бяхме подкрепени от напълно непознати за нас хора: Антонина, жената брокер, художника, обикновени хора, които се абонираха за моята страница. Всички писаха и изричаха думи на подкрепа, пожелаваха ни сила и щастие, предлагаха финансова помощ и само родителите ни смятаха за пълно разочарование.
Не смеех да кажа на баба ми за парите, които баща ми беше присвоил за себе си. Не исках да я разстройвам. Разказах й само за хубавите неща. Похвалих се със страницата си и успехите на Витали.
Постепенно той достигна ново ниво. Започна да организира изложби в нашия град. Получаваше много повече пари, а също и полезни контакти.
Мина година от раждането. Омръзна ни да живеем в София и се преместихме в Пловдив.
Продължих да поддържам страницата си. Рекламирах детски неща и играчки. Страницата ни донесе много приходи. Живеехме добре. Не си отказвахме нищо, но не пропускахме да пестим за черни дни. Рано или късно трябваше да си вземем собствено жилище.
Тъкмо ни се наредиха нещата и изведнъж за нас се сети майка ми.
Обади ми се. Плачеше по телефона. Каза ми колко красиво внуче имала! Копие на баща ми! Помоли ме да им отида на гости с детето. Не казах нищо. Мълчаливо затворих.
Тази жена ме караше да направя аборт, викаше ми, изнервяше ме, не ми помогна нито със стотинка, не ме защити, когато баща ми присвои парите. И сега какво? Да доведа внука й!
Съвсем скоро ми се обадиха и родителите на Витали. Той веднага отказа да говори с тях.
– Просто им затвори – каза ми той.
Аз не го послушах. Исках да разбера какво искат. О, Боже, каква изненада! И те искаха да видят внука си. Поискаха и прошка, но само как го направиха.
„Разбери ни. Мислехме, че ще съсипеш живота на сина ни с бременността си. Като добри родители защитихме неговите интереси! Кой да знае, че ще можеш да се справиш?“
Е, за такива ситуации народът е казал „Късно е, либе, за китка“.