За 26 години от своя „бизнес“ Джорджия Тан отвлякла повече от 5000 бебета. Жертвите обикновено са били деца на бедни или неомъжени майки.
Джорджия е родена през 1891 г. и е израснала с властен, твърд баща, който определял кариерата на Джорджия от ранно детство. Той искал тя да стане музикант. И Джорджия наистина се научила да свири на пиано, въпреки че мразела този инструмент. По настояване на баща си Джорджия отишла в колеж и получила музикална диплома, а след това учила две години за социален служител.
Тан мечтаела да стане адвокат като баща си, но той бил категорично против: една жена не трябвало да прави такива неща. Джорджия въпреки това издържала изпита за правоспособност в Мисисипи.
След дипломирането си Джорджия започва работа в приюта за сираци в Мисисипи – тя работи там като директор по приема в сиропиталището. През 1922 г. тя дори осиновява момиче и го нарича Джун. Жена на име Ан Атууд работела в същия приют и скоро жените започнали да се срещат.
Джорджия не се задържала там дълго време – заради съмнителните методи за настаняване на деца, била уволнена и двете с Ан се преместили в Тенеси, в град Мемфис. Именно там започва нейната чудовищна кариера.
Новият дом
Сиропиталището в Тенеси приело Джорджия с отворени обятия и кариерата й тръгналаа нагоре. Нейните задължения включвали отвеждането на децата в сиропиталище, грижата за тях и намирането на семейства.
Много деца починали под грижите на Тан – детската смъртност в Мемфис била значително по-висока, отколкото в други приюти в Съединените щати. По-късно разследването установило, че около 500 деца са починали от болести, пренебрежение и малтретиране.
Но докато Джорджия работеше там, тя си изградила образа на жена, работеща неуморно. За нея писали във вестниците, самата Елинор Рузвелт дошла да се консултира с Тан по въпросите на закрилата на детето, а президентът Труман я поканил да участва в встъпването му в длъжност.
Фасадата на работата й била толкова приятна, че никой не искаше да погледне отвъд нея.
Всъщност Тан започва своя „бизнес“ почти веднага: деца са отвличани от улиците, от детските градини и дори от църквите.
Тя и нейните подчинени отнемали деца от майки, които излежаваха присъда в затвора или се лекували в психиатрични болници. Други е взела от уязвими жени, неомъжени или бедни. Понякога Тан казвала на родилките, че бебетата им са умрели, а след това ги вземала за препродажба.
Купи дете – продай дете
Тя имала цяла маркетингова стратегия: Тан пуснала платени реклами във вестниците, за да намери бъдещи родители за бебетата. Една от рекламите включвала трогателни херувими, които питат читателите: „Искате ли жив коледен подарък?“ Днес това може да е реклама за кученца шпиц.
В реклама от 1935 г. очарователно малко момче държи топка с думите „Ако го искате, е ваш! Джордж иска да играе с топка, но има нужда от баща в отбора.“
Звучи притеснително? Така. Тан продавала децата на съмнителни необвързани мъже. Тя карала по-големите деца да седят в скута им и да ги наричат татковци. Други деца се озовали в семейства, където нямало достатъчно работна ръка, те били третирани по-зле от слугите: били бити и гладували.
Но не само лоши хора са използвали услугите на Тан. Актрисата Джоан Крауфорд осиновява пет деца. Много известни актьори, писатели и дори политици станали приемни родители на деца, които вече имали баща и майка.
Повечето от тях обаче най-вероятно не са знаели, че тези деца са откраднати. По различни причини – главно заради възрастта – им е отказвано осиновяване в други домове за сираци, а Тан се съгласявала – само за 750 долара.
За своята кариера Тан отвлякла и осиновила приблизително 5000 бебета. През цялото това време тя работи съвместно със съдия Камил Кели, която осигурявала защита на Тан. Някои родители отивали в полицията, когато разбрали, че детето им е отвлечено, но Тан била богата и имала много връзки.
Приятелството на Тан с могъщия магнат и кмет Е.Х. Кръмп гарантирал, че оплакванията ще бъдат игнорирани.
Разследването
Колкото и ужасно да звучи, продажбата на бебета на черния пазар през онези години не се смятало за нещо незаконно – било съмнително от етична гледна точка, но било трудно да се подкопае законът.
Едва през септември 1950 г. (Тан е работила там вече 26 години) губернаторът на Тенеси Гордън Браунинг нарежда разследване на сиропиталището й.
Адвокатът от Мемфис Робърт Тейлър се заел със случая и разбрал, че Тан вече е спечелил около $1 млн. Посещавайки сиропиталището, Тейлър отбелязал с ужас: „Децата в сиропиталището умират като мухи.“
Скоро се състояла пресконференция, на която губернаторът разказва на обществеността за престъпленията на Тан. За съжаление повечето от децата, които е дала на приемни семейства, никога не се събрали с биологичните си родители.
Едва 45 (!) години по-късно на жертвите е разрешен достъп до удостоверенията за раждане и документите за осиновяване.
Тан не дочакала процеса – през същата 1950 г., на 59-годишна възраст, тя починала от рак – само няколко дни след като държавата повдигнала обвинения. Не, не за отвличане, а за кражба на пари от правителствена организация.
