Тази история изобщо не е като всички останали, това е историята на едно семейство, което не е имало представа, че ще им се родят тризнаци.
Те живеели скромно, в малък град, в който няма да откриете модерна скъпа апаратура, която може да се открие в скъпи клиники в съседните градове. И така цялата бременност преминало в буквално очакване на чудо. Стомахът растял главоломно и още на 7-ия месец Арина започнала да има контракции.
Линейка я откарала в болницата, а след като родила първото си бебе, нещата тепърва се засилвали и майка й и акушер-гинеколозите разбрали, че Арина отново ще ражда. Родили се още две бебета.
– Честито! Имате тризнаци!
Арина не можела да си намери място от щастие. Тя толкова искала деца, но не очакваше три наведнъж.
Съпругът не споделил особено радостта на жена си. Видимо бил напрегнат. След като го изписали, той докарал семейството в малкия им апартамент, отишъл за памперси и не се върнал.
Арина не можела да повярва, че съпругът й я е изоставил. Първо се опитала да му се обади, но никой не вдигнал телефона, след това го потърсила при приятели. И тогава тя се примирала. Имала си достатъчно грижи с трите бебета.
С децата й помагали сестра й и майка й, Арина започнала работа с график на смени. Сменяли се със сестра си. Така и живели, отглеждайки трите деца заедно. Когато децата били на 4 години, Арина решила да направи сериозна стъпка и се преместила в столицата в клона на компанията, в която работела.
За щастие, през цялото това време Арина се показала като много отговорен служител и успяла да се издигне до директор. Преместването било добър шанс за семейството й да започне да живее по различен начин. Арина наела бавачка.
Животът продължил както обикновено, докато един ден … в асансьора в един от бизнес центровете тя се сблъскала челно с мъжа си.
Той онемял, когато видял Арина. Тя била съвсем различна, не онази, която познавал преди 4 години. Стройна, уверена, стилна. И за него било доста неприятно, че в преговорите, закъдето и двамата бързали, Арина била ръководител на проекта, а Борис (съпругът) бил просто помощник на представителя на тяхната компания.
Не е трудно да си представим колко ликувала вътрешно Арина.
Два дни след срещата Борис я намерил и паднал на колене, започна да я моли за прошка, като казал, че тогава просто се е уплашил.
Арина го изслушала спокойно и след това казала:
– Така както сега коленичиш за 2 минути, така стоях 2 години, унижавайки се пред шефа, за да ми даде отпуска, ако внезапно се разболеят децата. Работих ден и нощ, за да ги храня. А ти се разсърди. Днес успях да си изградя нов живот. И в този живот, съжалявам, ти нямаш място. Ами децата? Децата ще пораснат и ще решат сами дали да общуват с теб или не, но не очаквай подкрепа от мен.
Арина се обърнала и тръгнала по коридора, щракайки с токчетата си. Горда осанка, красива фигура и три деца. Неговите деца. Борис едва тогава осъзна какво е загубил в живота. Но вече било твърде късно.
Дали това е единичен случай? Едва ли. Когато видите такива истории, разбирате, че животът е такъв – и бумерангът ще долети в най-неочаквания момент, така че определено трябва да градите живота си според собствената си съвест.
