Това противоречи на всички природни закони!
Тази история се случи в далечното минало и всички ученици бяха помолени да не казват на никого, дори на собствените си родители.
Този инцидент се случи през 1975 г. Тогава бях осми клас.
След този инцидент учителите събраха нашия клас и ни предупредиха да не разпространяваме слухове и да не казваме на никого какво се е случило, дори и на родителите си.
Но нима могат децата да пазят тайни?
В нашия клас учеше най-обикновено момиче Катя Яготкина. Тя не се отличаваше от учениците.
Учеше като всички момичета, получаваше добри оценки. Играеше същите игри като всички останали.
Мечтаеше за бъдещето като всички тийнейджъри. Тя имаше само една приятелка, Светка, слабо и болнаво момиче. Може би Катя имаше приятели извън училище, но в класа имаше само един.
Те посрещнаха промените заедно. И си пишеха домашните заедно. Ако имаха шестици, то и двете имаха. Ако имаше грешки в задачата, значи и двете бяха направили грешки.
Навън беше пролет. А в такъв момент изобщо не ни се учеше.
Беше последният урок. Още двадесет минути и свобода. Учителят обясняваше нещо вяло на дъската.
И изведнъж Светка, приятелката на Катя, пада на пода и лежи неподвижно.
Само на кино децата се притичват на помощ. При нас всичко беше обратното. Децата, уплашени от това зрелище, се отдръпнаха от момичето, което лежеше на пода.
Единствената, която се втурна към момичето, беше изплашената учителка.
— Михайлов, тичай да донесеш вода, бурканът е до цветята. Андреева, тичай да извикаш директора и бързо да викнат линейка.
Децата без колебание се втурнаха да следват инструкциите на учителя. Светка лежеше, без да помръдва.
Донесоха вода и учителката започна да бърше лицето на момичето с влажната си ръка.
Дотича директорът.
След известно време пристигна линейката и всички ни помолиха да напуснем класната стая. Стълпихме се в коридора. Само Катя стоеше отделно от всички.
След десетина минути цялата бригада излезе в пълен състав. Света я нямаше. Докторът се приближи до учителя:
— Обадете се на полицията. Общо взето всичко е както трябва.
— Какво не е наред с нея – попита учителят.
— Тя е мъртва от около двадесет минути – тихо каза докторът, за да не чуят децата.
Възцари се пълна тишина.
—Светка – извика Катя и се втурна в класната стая.
— Катя, недей. Не може да влизаш там – извика учителката.
Но Катя вече беше се втурнала в класната стая и се затича към лежащата си приятелка. Тя спря за секунда и се строполи върху гърдите на приятелката си.
— Живей, Светка – повтори тя едни и същи думи безкрайно много пъти, – Живей. Живей.
Учителката хвана Катя за ръката и започна да я дърпа от приятелката й.
— Оставете я — каза лекарят.
Минаха още пет минути. Учителят==ката и лекарят стояха мълчаливо около приятелките.
И тогава ръката на Света се раздвижи. Катя седна до Света и започна да я гали по лицето. Света отвори очи.
— Но това е невъзможно — прошепна лекарят.
Трябва да се види това, което се случи тук. Светка беше натоварена в носилка и я изведоха на бегом от училище.
На следващия ден Катя не дойде на училище. Родителите й помолиха. Казаха, че няма сили. А учителите ни събраха всички и ни предупредиха да не говорим много.
Седмица по-късно Катя и Света седяха заедно в клас.
Съученици разпитваха Катя. Какво се случи? Как успя да съживи приятелката си? Според законите на природата това е невъзможно.
— Не знам – отговори Катя, – просто много исках Светка да живее…
Николай Скворцов
