Бременността на Таня протичала много добре и спокойно. Докато не дошло време за ултразвук. „Как така момиче? Не може да бъде. Планирахме момче!“ – възмутил се Станислав, щом научил резултатите от изследването.
„Явно са сгрешили, просто все още е минало малко време. Или ни консултират слепи лекари“, ядосал се мъжът.
Таня и Станислав били познати от училище. Отначало двамата били просто приятели, говорели си, споделяли мечтите си. После се оженили.
Станислав винаги е искал син, мъжки наследник и често е говорил за това на любимата си. „Сега ще уча, ще получа образование. Ще отворя собствен бизнес и ще ринем парите с лопата “, повтарял той.
Няколко години по-късно думите му се сбъднали. Финансово нещата им е наредили и двойката започнала да мисли за раждането на деца. И ето ги – дългоочакваните две черти. Щастието на двамата нямало граници.
Бременността на Таня протичала много добре и спокойно. Докато не дошло време за ултразвук. „Как така момиче? Не може да бъде. Планирахме момче!“ – възмутил се Станислав, щом научил резултатите от изследването.
След известно време обаче той свикнал с мисълта, че ще имадъщеря вместо син. Но постави условие на жена си: „Няма да се бавим с второто бебе. Веднага щом тялото ти се възстанови, ще продължим с раждането на деца.“
Таня се засмяла на наивността на съпруга си, но не спорела. Тя искала еднакво и момичета, и момчета. „Каквото и да ни изпрати Господ, ние ще го обичаме“, разсъждавала тя.
Две години по-късно историята се повторила почти по същия начин. Желана бременност, ултразвук, момиче, разстроен баща. Не може да кажем, че изобщо не обичал и не се грижел за дъщерите си, не. Но той не изпитвал щастие да бъде баща само на момичета.
След раждането на третата му дъщеря Станислав каза на жена си, че я напуск, за да живее с друга жена.
„И какво? Цял живот съм ти казвал, че имам нужда от наследник. А продължаваш да раждаш момичета. Не знаеш как да имаш момчета. А Елизабет вече направи ултразвук. Ще имам син. Съжалявам, разбира се, но сама си си виновна! – коментирал мъжът, събирайки нещата.
Таяна стояла, слушала и недоумявала. Не, тя не се унижила пред неверния си мъж. Тя просто мълчала. Толкова години брак, три деца и накрая любов и уважение – всичко това не му е било нужно. Имал нужда от син…
Любовницата на Станислав наистина му родила наследник. Три години по-късно Таня срещнала добър човек, който не се смущавал от пола на децата.
Сега те чакат свое бебе. Ултразвукът показва, че ще бъде момче. Така съдбата понякога си играе с нас. Сега Таня е щастлива. Щастлива както винаги. В края на краищата тя разбрала, че любящият човек винаги ще бъде до нас, а нелюбещият винаги ще има извинение.
