Вече се подготвях за появата на първото си дете, когато срещнах жена с коремче в магазина за детски стоки. Тя също се подготвяше за раждането на бебе и когато се заговорихме, тя весело каза: „И аз ще имам бебе от мъжа Ви“.
С Антон се срещахме от две години.
Не се интересувах от личния му живот, но нещо явно не вървеше добре с първата му жена. Причината беше липсата на деца. Тя не можеше да забременее. Подкрепях Антон по приятелски начин, но с времето отношенията ни се превърнаха в романтични. И станах негова любоввница. Не знам дали жена му знаеше за мен, но той успяаше да поддържа връзка и с двете ни.
Веднъж ми каза, че ме обича, но вече не изпитва нищо към жена си.
В този момент разбрах, че трябва да сме заедно. Нямаше път назад. Нямаше шанс да загубя Антон – за него аз бях на първо място. Той започна да прекарва повече време с мен, оставаше да нощува. Как обясняваше това на жена си, не знаех и не исках да знам. За мен беше важно той да е до мен.
След известно време от брака им останаха само подписите. И тогава забременях…
Моят любим беше много щастлив. Но не ми харесваше фактът, че ще стана самотна майка. В наше време това не е толкова необичайно, но е по-добре детето да има истинско семейство. Антон се разведе на бърза ръка и се ожени за мен.
Почувствах се като победителка. Все пак бях омъжена и очаквах бебе от моя любим.
След шест месеца коремът ми бе видимо заоблен.
Един ден отидох в детски магазин за костюм за бъдещия ми син. Там срещнах приятна на вид жена, дори ми се стори, че съм я виждала и преди. Видимо си личеше, че и тя е в напреднала бременност.
Тя се приближи и попита:
– Здравейте. Виждам, че и Вие чакате бебе. Какво ще бъде?
– Момче – казах аз.
Жената се усмихна.
– Леле, късметлия е Антон! И аз ще имам момче от мъжа Ви. Двама сина за една година, уау! ..
След тези думи тя излезе от магазина, а аз не можех да мръдна.
След няколко минути разбрах какво става.
Ситуацията беше иронична. Ще имаме деца от един и същи мъж. Абсурд, който не се побираше в главата ми. Събрах мислите си и отидох при съпруга си.
Антон беше в офиса на работа и не разбра какво става, когато пристигнах. След случката плачех, смях се истерично, крещях, че е предател и изприказвах какви ли не глупости. Но после се успокоих и разказах за срещата си.
Оказа се, че той е бил наясно. Бившата му разкри за внезапната си бременност малко след развода, но това не променяло факта, че той ме обича. Антон не искал да ми каже истината, за да не се разстройвам.
Но как да му се доверя сега? Защото излиза, че е поддържал тайна връзка, когато вече е бил с мен? А сега какво? Ще сме голямо „шведско“ семейство? Ами ако поиска да се върне при нея отново…
В крайна сметка те също ще имат свое дете и Антон няма как да се измъкне от отговорността за него. Да се правим, че съществуваме само аз и синът ни, няма да се получи – твърде безотговорно е дори за него. Как да продължа сега, не знам. Може ли някой да ме посъветва?
