Рано или късно в живота идва момент, когато е време децата да се грижат за своите възрастни родители. Това е тъжен и труден период от живота, но може да ни научи на много неща. А също и да покаже истинската същност на най-скъпите ни хора.
Както се случило с героя на нашата история. Разказваме история за завещанието на една майка към нейния син и ужасната истина, разкрита твърде късно.
Завещанието
Героят на тази история се казва Валери. Той е на 35 години. Живее с майка си, защото тя има нужда от постоянни грижи. Валери е най-големият син в семейството.
Има по-малки брат и сестра. Баща им починал рано, така че майка им ги отгледала сама. Така Валери отчасти станал баща за всички тях. Той започнал да работи от рано, за да помогне на по-малките да си стъпят на краката.
От 16-годишен Валери започва различни почасови работи, само и само да помага на майка си. Тя също работела упорито, давала всичко от себе си за семейството. Това продължило много години.
По-малките пораснали, станали независими, а парите на Валера продължили да отиват в общия бюджет. Но той не се обидил, вярвал, че така трябва да бъде. С упорит труд събрали пари за стартов капитал за брата на Валери.
Братът успял да отвори собствен бизнес, веднага тръгнал добре. В дълбините на душата си Валери се надявал, че сега ще има поне малко допълнителна помощ. Въпреки това той продължил да работи и да пести почти всички пари. По-малката сестра на Валери решила да се омъжи, трябвало да помогне за сватбата. И няколко години помагал на младите с вноските за апартамента.
Валери непрекъснато отлагал собствения си живот, чакайки момента, когато по-малките ще се устроят. Но не се получило според очакванията. Брат му решил да развива бизнеса си в чужбина и заминал. С течение на времето той спрял да се появява в живота им, дори не се обаждал. Сестра му родила две деца и също рядко ги радвала с посещенията си.
На 35 години Валери разбрал, че е уредил живота на брат си и сестра си, но изобщо не уредил своя. Когато вече планирал да се изнесе от майка си и да започне самостоятелен живот, се случило нещастие. Майка му получила инсулт.
Тогава започват мрачните години от живота му. Разбрал, че не може да я остави сама. Затова се погрижил за нея. С течение на времето тя се оправила, но вече не можела да живее сама.
Мрачни времена
Грижите за майка му били тежко бреме за мъжа. Не можел да работи на пълен работен ден, както преди. Бил заклещен в кръговрата на грижите за майка си и работата. Опитал се да се свърже с брат си и сестра си, молейки за помощ. Но братът не отговарял на обажданията, а сестрата все казвала, че има малки деца, няма време. Така те останали сами с тази беда.
Скоро майката получила втори инсулт, който я оставил неспособна да ходи. Валери се грижел за нея дълги 6 години. Той се примирил с факта, че това е неговата съдба и смисълът на живота му е само да помага на семейството си.
Но майка му не искала да остави нещата така. Веднъж Валери се върнал у дома и намерил там непозната жена. Оказа се, че това е дъщерята на един от съседите, която се върнала в града след дълго отсъствие.
Валери и Елена веднага се харесали и намериха общ език. Тя се оказала много мила и симпатична жена. Когато започнали връзка, мъжът честно казал, че няма да изостави майка си.
Но Елена и не поискала това, разбирайки всичко. След време тя дори се премести да живее при тях, помагайки в грижите за майката. Жената се превърнала в лъч надежда в мрачния живот на Валери.
Но скоро ги очаквала нова беда. Скоро майката на Валери починала. Тя си отишла внезапно след нов инсулт. Мъжът бил много разстроен от нейната кончина, защото бил много привързан. Когато избирал последния тоалет за майка си, намерил малък пакет в шкафа. Но той бил твърде депресиран, за да му обърне внимание. Затова просто го сложил на масата.
Завещанието на една майка
На погребението присъстваха и по-младитедеца. Валери се радвал, че са дошли поне да изпратят майка му в последния й път. Той обаче не пожелал да общува с тях.
В края на краищата, за 6 години от болестта на майка им, те така и не са дошли. И както Валери разбрал след погребението, те се загрижили не толкова замайка си, колкото от тристайния й апартамент. Те му предложили да закупи техните части от апартамента. Намекнали, че ако не получат съгласие, ще се обърнат към съда.
Мъжът бил поразен.. Той разбрал че ще трябва да продаде апартамента. Защото нямал пари да плати другите части. Връщайки се у дома, той забелязал вързоп на масата. Отворил го и се изненадал. Вътре имало голяма пачка пари и писмо. Отворил го.
В него майката пишела, че той не е нейн роден син. По време на първата си бременност тя направила спонтанен аборт. Тогава той и баща му решават да осиновят дете. В писмото тя му благодарила, че е останал с нея, а също така му поискала прошка, че не успяла лично да каже цялата истина.
Към писмото било приложено и завещание. В него пишело, че натрупаните пари трябва да бъдат разделени поравно между по-малките й деца. Апартаментът трябвало да отиде при Валери без право на разделяне на имота. Валери онемял от толкова много новини за един ден. Жената, която току-що била влязла в стаята, се уплашила. Той бил много блед.
Валери обсъдил ситуацията с нея. Елена се усмихнала нежно и казала: „Има ли значение, че не сте кръвни роднини? Ти беше най-скъпият за нея. Това е на-важното!“
С появата на завещанието ситуацията се променила. Валери честно раздели парите между по-малдите. Те, макар и недоволни, се оттеглили. Валери най-накрая започнал да гради семейния си живот.
Изводът
Животът е непредвидим. Понякога кръвните връзки нямат значение. Като в тази история. Родните деца обърнали гръб на майка си, която дала живота си за тяхното благополучие. Наблизо останал само осиновеният син. Той бил възнаграден за своята лоялност. Не само с апартамент, но и прекрасна съпруга, с която го запознала майка му. Може би кармата все още съществува.
