Мъж на име Рики бил сам, затова решил да си вземе домашен любимец. Намерил адреса на най-близкия приют в интернет и отишъл там. Тук Рики видял черен лабрадор с големи очи. Младежът го взел.
Кучето се казвало Рей. От приюта казали, че е послушен, знае команди, но е много тъжен.
Новият стопанин дал на животното няколко дни за адаптация в дома му. Но дори след две седмици кучето било все така тъжно, не се подчинявало на команди и дори не отговаряло на името си.
Тогава Рики решил да върне кучето в приюта. Започнал да търси телефонния номер на приюта в документите на Рей и попаднал на писмо. Отваряйки го, Рики прочел следното: „Който и да си ти – новият стопанин на Рей – това писмо е за теб.“
По-натам старият стопанин обясни защо е решил да даде кучето в приюта. Родителите му починали отдавна, той никога не е имал братя и сестри. За него това куче било единственото му семейство. Другото му семейство било армията. Предишният стопанин с болка в сърцето закарал своя любимец в приюта в деня, в който трябвало да замине за Ирак.
Той сан не знае защо, но казал на доброволците друго име за кучето. Явно просто е искал само той да има невидима нишка, свързваща него и животното. Всъщност името на кучето било Танк. Човекът го кръстил така, защото управлявал танк.
По-нататък в писмото военният си спомнял как двамата с Танк обичали да играят с тенис топки.
Мъжът много се забавлявал, когато кучето носело две топки в устата си. Танк дори се опитвал да вземе три топки, но не успявал.
Старият стопанин предупреди Рики да не си играе с Танк край пътя. Кучето обичал да гони топките. Един ден заради това едва не било блъснат от кола. Военният написал и рецепта за любимото ястие на Танк – пържена риба.
Той споменал още много важни неща, което в бъдеще щяло да помогне на Рики да научи кучето да го слуша.
Военният наистина се надявал, че Танк ще обича новия си стопанин толкова, колкото и той него. „Ако сте от този район, може би сте чували името ми – Пол Малори.“
Въпреки че Рики едва наскоро бил пристигнал в града, той бил чувал това име. Всички новинарски емисии говореха за Пол: той починал преди няколко седмици, спасявайки живота на трима колеги.
След като прочете писмото до края, Рики се приближил до кучето и тихо казал в ухото му: „Хайде да вървим, Танк, да играем.“
Сякаш кучето било променено: ушите му се вдигнали и очите му заблестели. Рики започнал да гали кучето, повтаряйки името му. Кучето било щастливо.
След това Танк изтичал до другата стая и донесъл три топки в устата си. Рики се усмихнал и казал: „Ние с теб не сме сами, Танк! Пол е невидим, но винаги ще бъде с нас.”
