Казвам се Катя, с много мои връстници ходя в дом за деца лишени от родителски грижи и помагаме на служителите.. Но не казвах нищо на майка ми, страхувах се, че тя ще ми забрани да го правя.
Тук възрастните ни казват, че ние, днешните младежи, не сме много добри, но аз искам да докажа, че това не е вярно. Да, има различни сред нас, но като цяло всички деца са добри. Тук моите приятели не пият бира по пейките, а си играят в дома с малките деца.
В дома има момче Мишо и момиче Светла, те са близнаци. Не знам защо, но веднага се привързах към тях, както и те към мен. Като отивах, си играеха само с мен, без мен дори не искаха да ядат.
А последния път дори трябваше да остана малко повече там. Мишо и Светла просто не ме пуснаха, плакаха през цялото време, но успях да ги успокоя, че утре ще се върна и те се успокоиха.
Мама мислеше, че се шляя с приятели, но не й казах нищо, страхувах се, че ще ми забрани да бъда доброволец.
Един ден майка ми ми каза, че я викат за спешна операция (тя е лекар) и ми заръча да си науча уроците и да си лягам.
Но веднага щом майка ми излезе, веднага отидох в дома за сираци, за да посетя приятелите си. Там имаше линейка. Оказа се, че ръката на Мишо е счупена, както и кракът на Светла и те са откарани в болницата, където работеше майка ми.
Още на следващия ден след училище отидох да посетя децата, те много се зарадваха да ме видят. Хранех ги, иначе изобщо отказваха да ядат. Бяха много уплашени в болницата и самотни.
Реших да остана и да ги сложа да спят, в това време майка ми влезе в стаята им. Дори не я чух да влиза, тя просто стоеше и ме гледаше как им разказвам приказка и те заспиват.
Когато децата заспаха, видях майка ми на вратата. И тогава й признах, че с приятелите ми сме поели грижите за сираците в нашия район. Тя ме прегърна и каза, че си е мислела, че просто отивам на разходка с децата, но всъщност аз съм истински човек…
Няколко месеца по-късно и Мишо, и Светла живееха в нашата къща. Мама пое попечителството и те ми станаха брат и сестра.
Времето мина бързо, Миша и Света вече бяха завършили училище и влязоха в медицинския институт, станаха лекари, като майка ми, имаме много задружно семейство.
Аз съм,оъжена имам две прекрасни деца, които много обичам.
И съпругът ми и неговите родители, веднага щом разбраха, че брат ми и сестра ми са осиновени деца, започнаха да се отнасят към майка ми с още по-голяма топлина и нежност.
Все пак не всеки човек е готов да вземе деца от сиропиталище, за това трябва да сте много смел човек.
Точно като нашата мама.
