Мария живяла със съпруга си Алексей 25 години. Заедно те преодолели много изпитания, радвали се на успехите си и заедно планирали бъдещето.
Изглеждало, че щастието им не може да бъде унищожено от нищо. Вяра, приятелката на Мария, често ги посещавала. Мария искрено смятала, че Вяра и Алексей са само приятели, но в един момент Алексей я изумил с признание, че имат отношения.
Отношения! Така го нарекъл. Не изневяра, а отношения. Ясно е, че след това единственият изход бил разводът.
Това предателство бил огромен удар за Мария. Чувствала, че животът й е разрушен и надеждите за щастливо бъдеще изчезнали. Трябвало да вегетира оттук насетне в самота.
Тя най-накрая започнала да отделя време за себе си. В крайна сметка, когато живеете с даден човек, особено от толкова отдавна, дори не мислите за това. Имате установен начин на живот, свикнали сте с всичко, но сега трябва да се погледнете от другата страна, да откриете новите страни на света.
Като цяло животът й се подобрил. Мария все още не искала връзка, но на работа се появил един мъж, който показал признаци на внимание към нея. Тя излязла на няколко срещи с него, където честно казала, че все още не знае дали иска да започне нова връзка.
Новият кавалер, Владимир, се отнесъл с разбиране към тези думи. Той казал, че не изисква нищо от нея, но й харесва да прекарва времето си с нея.
Поканата
Един ден Мария открила нещо необичайно в пощата си. Бил красив плик с нежни люлякови цветя на корицата. Оказало се, че е покана за сватба.
И то от кого! От бившия й съпруг Алексей и бившата приятелка Вяра.
Кръвта на Мери кипнала. Какво си позволяват. Тя разбрала, че тази покана й е изпратена само за да покаже колко им е добре заедно.
Със сигурност това е само подигравателен жест, всъщност не я канят никъде. Но знаете ли какво? Мария ще отиде. Вече е получила разрешение за това.
Нама да ги остави, както им се иска, да й се подиграват зад гърба. Ще отиде и ще им покаже, че не те я загубила.
Тя се обадила на новия си приятел Владимир и му разказала за ситуацията. Тя ме помоли да отида на сватбата с нея, за да разберат бившите близки хора, че всичко е наред с нея и без тях. Владимир любезно се засмя на такава молба и се съгласи.
Тя се обадила на новия си приятел Владимир и му разказала за ситуацията. Помолила го да отиде на сватбата с нея, за да разберат бившите й близки хора, че всичко е наред с нея и без тях. Владимир добре се посмял на тази молба и се съгласил.
Сватбата
За този ден Мария се подготвила като за собствена сватба. Купила красива рокля, посетила гримьор и в бойна готовност отипла с Владимир на тържеството.
Залата била украсена с цветя, ароматът им изпълвал въздуха. Гостите с нетърпение очаквали появата на булката и младоженеца. Когато вратите се отворили, всички се обърнали, но вместо Алексей и Варвара видели Мария, облечена в изящна изумрудена рокля.
Мария била толкова красива, че булката бледнеела на нейния фон, въпреки че била в бяло. На сватбата дори няколко мъже се доближили до Мария, но тя казала, че вече има половинка.
В един момент Мария решила да вдигне тост:
– Знаете ли, приятели мои, искам да ви благодаря. Благодарение на васнай-лошите хора изчезнаха от живота ми. И останаха най-преданите. Дори се появиха нови — погледнала топло към Владимир. – И на вас пожелавам същото. Внимавай за приятелките си, Вяра.
И Мария гордо се оттеглила хваната за ръка с Владимир, знаейки, че вече е сложила точка.
