Когато вечерта ме приеха в родилния дом с контракции, с мъжа ми очаквахме появата на четвъртото ни дете. Тоест по това време семейството ни вече беше „безнадеждно голямо“
Второто и третото ми момче са близнаци, въпреки че нито съпругът ми, нито аз сме имали близнаци в нашето семейство. Затова след поредната ми бременност основният семеен въпрос (с малко хумор, разбира се) беше: „Ами ако пак имам близнаци?“
Благодарение на ултразвука на втория скрининг беше възможно да се разбере дали са близнаци или не. Но не, четвъртата „нинджа“ идваше сама.
Най-накрая се почна…
Настаниха ме в платено единично отделение, което с мъжа ми платихме предварително.
И след няколко часа ми донесоха малкото ми момченце за кърмене.
Няколко минути по-късно главният лекар влезе в стаята ми и заговори, гледайки надолу.
– Имаме необичайна ситуация… Тази сутрин 18-годишна жена роди момиче, написа формуляр за отказ, извика такси и напусна родилния дом.
– Едва можеше да ходи след раждането, но не искаше да остава в родилното нито минута повече. Изпадна в истерия, трябваше да я пусна.
– А момичето е толкова хубаво и здраво. А ти, както знам, много искаше близнаци. Мислех си… Може би ще вземеш бебето?
– И ще пишем, че си го родила…
– Не ми се иска да изпращам това бебе в сиропиталище. Какъв е животът на едно бебе там? Само сълзи…
– Разбира се, това е незаконно, можете да преминете през официалната процедура за осиновяване, но това отнема МЕСЕЦИ и не е сигурно, че ще ви го дадат…
— И през цялото това време детето ще бъде в сиропиталището. Жалко…
Честно казано бях изумена…
Познавах добре управителката на родилното. Хубава жена, много мила. Общувахме и извън стените на родилния дом.
Ето защо, очевидно, тя се обърна към мен с такова „хлъзгаво“ предложение.
Но животът и съдбата на отказаното бебе бяха заложени на карта… Взех решението почти моментално!
„Казах: „Да го направим. Имам опит в отглеждането на близнаци. А и с пет деца закръгляме нещата.“
Казах го на шега, разбира се, но във всяка шега, нали знаете…
Между другото, всичките ми деца са момчета, а съпругът ми толкова много мечтаеше за дъщеря…
Моята Елена просто беше записана като моя, втората сред близнаците. Обясних на семейството си, че понякога се случва на ехограф второто дете да не се вижда след първото.
Затова семейството не задаваше много въпроси, те бяха само изненадани – уау, два пъти имахме близнаци!
Само съпругът ми беше наясно и прие решението ми с гръм и трясък. Най-смешното е, че Елена много прилича на него, същата синеока и светлокоса.
Сега децата са пораснали и никой дори не подозира, че Елена не е наша. А и аз самата забравям за това… Тя си е моя!
