Докато лежала в родилното, майка ми се събудила от виковете на своята нова съседка…

майка и бебе
Изображение от freepik

Историята, която пиша сега, самата аз разбрах малко след като навърших пълнолетие. Днес съм на 25 години и не мога да не вярвам в любовта, истинското приятелство и чудесата. Сега ще разберете защо.

Точно преди Коледа бременната ми майка влязла в болницата. Времето за раждане наближавало и тъй като предстояли празници, майка ми искала да избегне суматохата и да бъде в родилния дом предварително.

Цяла седмица тя биа единствена в отделението и се наслаждава;а на почивката, докато семейството й у дома се подготвяло трескаво за големия празник.

Но един ден преместили друга жена в нейната стая. Изглеждала някъде над четирийсетте, но майка ми нямала възможност да се запознае с нея, защото в нощта, в която я докарали, жената била в безсъзнание.

Мама се опитала да разбере подробности за жената, но сестрите не навлезли в подробности, казали само, че има тежка бременност. Цяла нощ майка ми не успяла да спи от вълнение, била много притеснена, че състоянието на новата й съседка ще се влоши.

На сутринта обаче жената дойшла на себе си и споделила, че се казва Любов, че е на 42 години и тъкмо очаква първото си дете, за което мечтаела от много време.

Любов нямала нито роднини, нито съпруг, тя прекарала целия си живот в малко село, работейки там различни неща. Съседката не казала нищо за бащата на детето си, а майка ми нарочно не попитала, не искала да я притеснява.

Персоналът на болницата не се грижел с голямо желание за жената, сякаш това не било тяхна работа. И през цялото време я гледали с престорено съжаление, но и често презрително.

Лщбов сякаш не забелязвала това, искрено се усмихвала на всички, очите й блестели от доброта и щастие. А косата й била  толкова дълга, почти до земята, че всеки ден я сплитала.

Лицето й било покрито с лунички, очите й били зелени, но ръцете й издавали възрастта й – силни, едри, ставите й били подути от постоянен стрес.

Ясно било, че Любов цял живот се е трудела. Мама почерпила съседката с всичко, което татко и роднините й донесли от вкъщи, а Любов искрено се радвала на продуктите, част от които опитвала за първи път.

Една нощ майка ми се събудила от силни писъци. Любов се влошила и веднага била откарана в реанимация.

Тя не се върнала в отделението нито на следващия ден, нито няколко дни по-късно.  Сестрите отговорили неохотно на въпросите на майка ми за съседката, но все пак казали, че тя все още не е дошла на себе си.

Мама била много притеснена и един ден тя сънува Любов. Тя й се явила в съня с бял шал, когато майка ми тъкмо приготвяла нещо в кухнята и казала, че спешно трябва да си тръгне, но не й позволили да вземе дъщеря си със себе си, а тя няма други роднини.

Насън тя помолила майка ми да отгледа дъщеря й като двете нейни деца, като тя ще помогне с всичко, което може. Те се прегърнали за довиждане като сестри и мама се събудила със сълзи на очи.

Изпитала предчувствие; това не било обикновен сън.

На сутрешния преглед тя отново попитала една от сестрите за своята приятелка  и й съобщили, че Лбов е починала, но новороденото й момиченце е живо, въпреки че е родено преждевременно, недоносено.

Тогава мама осъзнала какво означавал този странен сън. И какво да прави сега? Ще могат ли да отгледат още едно дете? Как ще живеят?

Не можела да разбере и какво имала предвид Любов, когато й казала насън за двете деца… когато започнали контракциите. Скоро майка ми родила близнаци – мен и брат ми.

Татко подкрепи мама в решението й да взземе още едно бебе в семейството и Ангелина веднага била регистрирана като тяхна дъщеря.

А Любов наистина помогнала, точно както обещала в съня. Веднъж се явила при майка ми насън, когато брат ми беше болен. Всички мислехме, че е обикновена настинка. Любов нареди спешно да отведат детето в болницата, за щастие майка ми се вслуша.

И наистина се оказа, че ако се бяха забавили, и вероятно щеше да е твърде късно. Иван имаше остър стадий на синузит, възпалението почти стигнало до мозъка, лекарите казали, че ако бил изчакал още малко, можело да не оцелее.

Ето така Любов ни благодари за това, че нашето семейство прие Ангелина. Винаги сме я обичали като родна сестра, никога не сме я обиждали.

Преди няколко години тя успя да намери истинската си любов. Наскоро се омъжи и със съпруга й заминаха да живеят в чужбина. Планираме скоро да я посетим.

Тя си остава най-скъпата ни сестра и истинско коледно чудо за нашите родители. 

Advertisement