Когато навърших 16, започнах да се интересувам от различни методи за гадаене. Въпреки че самата аз не можех да разбера как да дешифрирам резултата на картите, все пак ми беше интересно да разбера съдбата си и какво ме очаква в бъдеще.
И веднъж получих такъв шанс…
Един ден колежка на майка ми й даде адреса на гадателка, която гадаеше с помощта на карти Таро. И с майка ми решихме да отидем на посочения адрес.
Не помня добре къщата, но знам със сигурност, че беше пететажна. Спомням си много добре интериора вътре.
Когато влязохме в стаята за гадаене, забелязах, че целият интериор е декориран в цвят бордо. Но, странно, в стаята нямаше нито един прозорец. Само няколко бронзови свещника стояха на масата и в тях горяха свещи. И този пламък беше огненочервен.
Седнахме на един стол и започнахме да чакаме. А после една жена в дълга пъстра роба влезе при нас от друга стая. Точно така си представях една гадателка.
Косата й беше черна и носеше пръстен на всеки пръст. И всички декорации блестяха в ярки цветове. А устните на гадателката бяха боядисани толкова ярко с червено червило, че ми приличаха на огромно кърваво петно.
Жената ме погледна с въгленовите си очи, посочи ме с пръст и каза:
— Не мога да й кажа много, защото е непълнолетна. Но сега ще видя какво ми казват картите.
Тя извади колода много стари карти и започна да гадае. Известно време ги бъркаше и след това отново събираше картите на една купчина. Погледнах изражението на лицето й и не разбрах дали картите казват лоши или добри неща.
И тогава жената каза:
— Ще изпаднеш два пъти в клинична смърт, но ще успееш да излезеш от там. После ще учиш за лекар. Ноще работиш не на сушата, а във водата. На някой свой юбилей, ще загубиш любим човек. И цял живот ще страдаш за него.
След това жената отново разбърка картите Таро, но бързо ги постави отново на купчина. Изведнъж се обърна към майка ми и каза:
— Няма да й гадая повече. Съдбата й е много сложна!
Тогава гадателката започна да гадае на майка ми. Но така и не каза нещо съществено. Единствената важна информация беше, че майка ми ще плава на кораб.
Когато с майка ми си тръгнахме от врачката, дълго обсъждахме нейните гадания. И се чудехме как мама ще се качи на кораба, защото татко работеше като шофьор на маршрутка.
След известно време започнах да разбирам, че гаданията й се сбъдват.
Въпреки че не вярвах на всички предсказания, след първата ми клинична смърт повярвах, че е възможно да предскажа съдбата си. А майка ми наистина плава на кораб. Стана така, че тя се разведе с баща ми и се омъжи за морски капитан.
Но съдбата ми подготви поредна изненада. Неочаквано попаднах на същата тази врачка. Исках да си уговоря нова среща с нея и да разбера отново съдбата си, но жената ме погледна с твърд поглед и каза:
— Вече не гадая, защото се разплатих за греховете си. Дъщеря ми и единственият ми внук починаха миналата година. И виня за това гаданията на картите Таро.
Тогава разбрах, че да надникваш в бъдещето си може би не е никак добра идея…
