Докато бях в отпуск по майчинство, бях много уморена. Дъщеря ми беше много неспокойна и за миг не можех да се отпусна. А съпругът ми искаше, салата, вечеря и перфектен ред. Дори не искаше да сложи в микровълновата собствената си храна.
Естествено, понякога се бунтувах. Но Ангел не обръщаше внимание на това.
— Защо се оплакваш? Пералнята пере, мултикукърът готви, а ти си все уморена – възмущаваше се мъжът ми.
Ангел беше съсредоточен върху кариерата си, така че всъщност не ми помагаше в домакинството. Не мога да кажа, че печелеше много, но някак се справихме. Не можехме обаче да си позволим бавачка.
Майка ми беше съгласна да ни помага, но съпругът ми беше против. Викаше свекърва ми при мен, но помощ от нея нямаше. Тя само седеше поо цял ден и пиеше чай, а аз бях принудена да я обгрижвам.
Тя също смяташе, че се оплаквам напразно и подкрепяше сина си във всичко.
Разбира се, обидих се. Технологиите улесняват живота, но не правят всичко вместо мен. Ако всичко беше толкова просто, нямаше да съм уморена.
Когато дъщеря ни тръгна на детска градина, аз веднага се върнах на работа. Съпругът ми обаче все още беше нещастен, защото нямах време за домакинска работа. Трябваше да купувам полуфабрикати или да поръчвам храна, така че финансовото ни състояние не се подобри много.
И тогава разбрах, че отново чакам дете. Честно казано, бях уплашена. Не исках отново да се потопявам в майчинството, така че бях решена да направя аборт.
Мъжът ми обаче каза, че трябва да го родя. Дори обеща, че самият той ще си вземе отпуск по бащинство, така че трябваше да се съглася. Така вече ни се роди и син.
В грижите за бебето на мъжа ми помагаше бавачка, която наехме след като се бяхме позакрепили финансово.
На плещите на мъжа ми имаше две деца. По това време синът ми се хранеше с адаптирано мляко, така че не беше зависим от мен. А дъщеря ми общо взето бе станала самостоятелна – само трябваше да я водят и взимат от детската градина.
Ангел се показа отлично в ролята на баща. Не се тревожех за абсолютно нищо и спокойно продължих кариерата си. Знаех, че съпругът ми може да се справи с всичко без моя помощ.
Но въпреки факта, че бавачката и майка му помагаха на мъжа ми, той беше много уморен. Вярвах му, но не го показяах, защото си спомних колко ми беше станало обидно на мен. А и напоследък караниците ни бяха чести.
— Ти се грижеше за едно дете, а аз за две!
— Само че след работа ти си почиваше, а не переш и готвиш като мен!
На съпруга ми му беше по-лесно, макар и с две деца. На мен никой не ми помагаше, включително и той. Все още не се откъсвах от родителските задължения и през уикендите бях обикновена майка.
Съпругът ми обаче все още се смяташе за герой. И само разправяше колко му е било трудно.
Правеше цели представления, за да забележа колко му е трудно. Искаше да се чувствам виновна. Но аз си измих ръцете – той искаше второ дете.
Един ден се прибрах и мъжа ми го нямаше. Децата бяха с бавачката.
Ангел се върна у дома по-късно през нощта. Каза, че се е видял с приятели.
Разбира се, можех да замълча, но си спомних как ме нападна, когато трябваше да отида на фризьор. Тогава той отказа да седи с дъщеря си за два часа. Затова вдигнах скандал.
— Аз правя пари, а ти ги харчиш за приятелите си? Вече плащам за бавачка, така че ограничи излизанията си!
Ангел полудя. Взе да вика, че е уморен и не може повече. Тогава му припомнхи собствените му думи:
— От какво си уморен? Пералнята пере, мултикукърът готви, а ти си все уморена – възмущаваше се мъжът ми.
Колко обиден беше! Не ми говори няколко дни след това.
Чувствам се победител. И се радвам, че дадох отпор на съпруга си. Разбирам много добре колко е трудно в отпуск по майчинство, затова исках да му дам урок.
По-късно сама потърсих помирение. Урокът бе научен, време бе отново да бъдем семейство.
В този ден ден обсъдихме всичко на вкусна вечеря и се разбрахме майка ми да взима децата през уикендите. Трябваше да помислим и за себе си поне малко. Все пак не сме само родители, но и съпрузи.
