Скъпи свекърви! Снахата също е нечие дете, уважавайте я

Скъпи свекърви! Снахата също е нечие дете, уважавайте я
Изображение от Dragana_Gordic on Freepik

Като много млади семейства у нас, след сватбата ни се наложи да живеем при свекървата. По това време по-малкият брат на съпруга ми беше в чужбина, така че живеехме в неговата стая.

Току що бяхме завършили университета, оженихме се и започнахме работа. Заплатата ми беше малка. Съпругът ми печелеше повече.

Аз не съм местна, дойдох от живописния край на Своге. Затова свекърва ми не пропускаше възможност да ме нарече „провинциалистка“. Димитър, съпругът ми, обаче винаги я поставяше на мястото й.

Тя не просто не обичаше мен, тя не обичаше и сина си. В младостта си тя не е гледала Димитър – веднага след развода си го е изпратила да бъде отгледан от баба и дядо му.

А тя се грижела за личния си живот. Скоро се омъжила отново и родила втори син. Димитър оитпъл на заден план. Съпругът ми прекарал цялото си детство на село при баба и дядо; майка му не се интересувала от неговата съдба.

За сметка на това обожавала малкия си син Илия, който замина да учи в чужбина.

Веднага щом дойдохме да живеем с нея, свекървата Жана веднага ни предупреди, че щом малкият й син се върне, трябва да напуснем. Очаквах с нетърпение завръщането му.

Ходех бременна с ужасна токсикоза, а свекърва ми не ме оставяше да дишам спокойно. Тя стоварваше  цялата домакинска работа върху мен, въпреки че виждаше колко съм зле.

Веднага след като Иля се върна, се преместихме да живеем в апартамент под наем. Най-накрая спокойствието ми се върна. Свекървата почти никога не ни посещаваше.

Илия пък го удари на живот – започна да гледа в чашата, да се мотае с момичета и да води у дома различни приятелки всеки ден.

Скоро довел бременно момиче и заявил, че тя е неговата избраница. Въпреки бременността си, бъдещата майка не изоставила лошите си навици. Продължила да пуши.

След няколко години животът на моята свекърва коренно се промени. Тормозът й над мен й се върна, защото новата й снаха започна да тормози нея. Стигна се дори до сбивания, наложи се съпругът ми да ги разтървава и да вика полиция.

7 години по-късно си купихме собствен дом. Животът ни започна да се подобрява. Решихме да имаме второ дете. Почти не се чувахме със свекърва ми, колкото и да беше трудно за съпруга ми.

Няколко години по-късно Жана започна често да се разболява. Една вечер Илия се обади и ни каза да вземем майка му у нас. По-малката снаха вече била гледала свекърва си, а сега било мой ред.

Аз обаче помнех всички обиди в миналото, затова веднага казах на мъжа си, че тя няма да стъпи в къщата ни.

Наложи се да отведат свекървата  на село при по-малката й сестра. Там тя доживя края на дните си, далеч от собствените си деца и внуци.

Какъв е моралът на тази история?

Че трябва да се отнасяме човешки към хората. Снахата никога няма да стане ваша собствена дъщеря, но тя трябва да бъде уважавана. Тя също е нечие дете, също я боли, когато някой го обиди.

Днес аз самата съм и свекърва, и тъща – но обожавам децата си. Обичам всичките си деца и внуци еднакво.

Advertisement