Съжалявам, че никога не го нарекох татко…

Съжалявам, че никога не го нарекох татко...
Изображение от vecstock on Freepik

Когато баща ми напусна семейството ни, аз бях много тъжна.

Бях любимката на татко. Прекарвахме много време заедно, така че заминаването му ми се отрази негативно.

Освен това никой не ми каза причините и не ми обясни нищо. Обвинявах майка си за всичко, а тя говореше за умора, неуважение и предателство. По някаква причина ми се стори, че тя е виновна, че не е спряла баща ми.

Но с възрастта разбрах, че причината не е в майка ми, а в баща ми. Оказва се, че той й беше изневерил. Освен това любовницата му родила дете и затова той решил да се разведе с майка ми.

За майка ми беше много трудно да ме отглежда сама, защото баща ми плащаше мизерна издръжка. Той не идваше да ме вижда.

Обидих се, че майка ми не ми обръща достатъчно внимание без да осъзнавам колко много грижи се стоварват върху нея. Трябваше да се ограничаваме по много начини, за да свързваме двата края, но не живеехме в бедност благодарение на усилията на майка ми.

Когато бях на 10 години, в живота на майка ми се появи нов мъж.

Той ми стана втори баща. Направо го мразех. Чичо Иван се опитваше да намери подход към мен и полагаше всички усилия да се сприятелим, но аз не поддавах.

Въпреки лудориите ми, той ме обичаше и ме обсипваше с подаръци. Аз обаче продължих да се ядосвам. Приех постъпката на майка ми като предателство. Защо тя доведе непознат мъж в къщата ни?

Като тийнейджърка тръгнах да търся баща си. Мама ме помоли да не правя това, но аз не я послушах. Бързо намерих контактите му, тъй като не бе сменял нито местоживеенето, нито работата си.

Когато отидох при баща ми, сърцето ми изскочи от гърдите ми. Очаквах някаква духовна и емоционална среща. Струваше ми се, че баща ми ще започне да плаче и ще ме прегърне. Но… Той дори не ме позна.

А аз просто си бях измислила история в главата, че той ме обича и му липсвам. Баща ми се държеше много дистанцирано. Той ми каза да не идвам повече тук, защото жена му била против.

Исках да поговорим поне малко, но той ме изгони.

Прибрах се вкъщи и се разплаках. Бях шокирана от постъпката на баща ми. Мама не беше вкъщи, така че вторият ми баща започна да ме успокоява:

— Случва се. Не тъжи.

С него отидохме да ядем сладолед и да гледаме филми. Той разбра, че имам нужда от разсейване. Мама беше шокирана, когато ни видя заедно. С чичо Иван решихме да не й казваме за баща ни – това беше нашата тайна.

Когато завърших училище, нямах пари да замина да уча в чужбина. Бях много разстроен, защото се подготвях за изпитите дълго време.

Но вторият ми баща отново ме утеши и извади пари от сейфа. Каза, че ще уча където искам. Мама се разплака, защото чичо Иван ми даде всичките си спестявания.

Той винаги даваше пари за обучението ми, но не казваше на никого. Само шептеше на майка ми:

— Това е за дъщеря ни!

Мама почина, когато бях във втори курс. Въпреки това продължих да поддържам силна връзка с чичо Иван. Той винаги ме подкрепяше и ми помагаше в трудни моменти от живота.

Когато и той почина, плаках денонощно. Не успях да му кажа най-важното. Не успях да го нарека татко…

Advertisement