В самото начало на лятото на 2021 г., докато се разхождахме с кучетата, заварихме възрастна немска овчарка. Лежеше в една локва. Силите го бяха оставили точно на пътя. Очите му се втренчиха безнадеждно в една точка, сякаш се беше примирил със съдбата.
Задната част на тялото и огромна рана под опашката бяха покрити с червеи. Полумъртъв, напълно изтощен, го натоварихме в колата. Кучето не можеше да ходи само. Когато го вдигнаха, забелязаха, че космите на корема му са обръснати, сякаш предишния ден е бил на ултразвук. Изглежда преценката на лекарите не е устроила собствениците и кучето е изгонено навън. Да умре.
Такива случаи, за съжаление, не са рядкост сред стопаните на домашни любимци. След като преценят цената на лечението, както и вложеното време и енергия, те взимат болното животно и го оставят на произвола на съдбата. Така решават проблема много по-бързо.
Те предпочитат да вземат назаем нов телевизор, отколкото да дадат за разходи за лечение на куче. Колко лесно обричат приятел, който е бил близо, доверен, обичан, на ужасни мъки и самота…
Кучето беше кръстено Ралф. Започна борба за живота му. В този ден клиниката успя да установи най-силното възпаление според резултатите от кръвните изследвания и да открие препълнен пикочен мехур с 2,5 литра урина на ултразвук и да го изпразни. Започна противовъзпалителна терапия. Хранеха го от спринцовка и кучето, буквално като покосено, заспа.
Само два дни по-късно момчето само хапна пилешки бульон. През това време успяхме да научим много за състоянието му, Ралф се оказа съвсем не стар, както изглеждаше на пръв поглед! Възрастта му беше едва 6-7 години.
Но букетът от болести беше напълно съобразен с древен старец! Ужасен цистит, не уринира. Имаше много фистули под опашката, дълбок бактериален дерматит, ентероколит – диария и зловонни зелени изпражнения, болки в гърба и лапите – практически не ходеше.С такъв букет практически нямаше шанс да оцелее…
Успя да си „отдъхне“ малко само след пет дни. Все още имаше много здравословни проблеми и дълъг път до възстановяване, но нашият мъж се оказа боец! Малко по малко започна да става, по време на разходката беше все още слаб и лягаше да си почине на всеки два метра, но упорито, макар и залитайки, вървеше напред.
После се появи добър апетит, консервираната храна започна да отлита с гръм и трясък! Ралф се оказа най-умното куче, оказа се, че знае добре командите!
Пътят към възстановяването беше дълъг. Ралф беше диагностициран с панкреатит, очевидно резултат от лошо хранене през годините. Панкреасът беше в критично състояние.
По пътя се появиха проблеми с черния дроб, далака, простатата и анемия. Отне много време, за да излекува раните под опашката. Урината все още се отклоняваше принудително. На всеки два дни на кучето се прави контролен ултразвук за проследяване на динамиката. Хранеше се само с прясно приготвена диетична храна.
Започна юли, с който жегата дойде в града. В това време кучетата, особено болните, са двойно по-трудни. Купихме личен вентилатор за Ралф в болницата, гледахме да го разхождахме на чист въздух по-често.
В кой момент от живота ни се ражда чудото? Не можем да погледнем в бъдещето, но то започва да се оформя точно сега! Публикациите за Ралф събраха много мнения, жителите следяха съдбата му, съчувстваха, тревожеха се и ни помогнаха с думи и дела.
Ралф прекара три седмици в болницата. Състоянието му се стабилизира, но лечението продължава. Страдаше много от жегата и задуха в затвореното пространство. Купеният вентилатор не беше спасение.
Тогава се случи! Изглеждаше чудо, но всъщност справедливостта на този свят е възтържествувала, когато чашата на доброто надделее над чашата на злото. Ралф беше взет от клиниката от жена, която следеше историята му, помагаше с каквото може и вярваше в възстановяването му. И се прибраха У ДОМА.
У дома Ралф се ободри, изправи се. Любовта прави чудеса! Започна да живее със семейството на Ана сред природата. Да плува в езерото, да се разхожда през гората и полетата. Това нямаше как да не се отрази положително на състоянието му.
Много скоро Ралф се сдобил и с малък приятел Арчи. Шестмесечно кученце шпаньол, което по някаква причина омръзнало на стопанина и той го изхвърлил навън. Ана и семейството й не оставили кучето на произвола на съдбата, а го прибрали! Сега това е двойно щастливо семейство! Но това е съвсем различна история!
