Празникът на „приятелството, любовта и безкрайната свобода“ – партито на природата в кибуца Раим, граничещ с Газа – се превърна в арена на смъртта на най-малко 260 души, а мнозина бяха взети за заложници и съдбата им е неясна.
Какво казаха тези, които успяха да избягат от обкръжението на Хамас за жестокото клане:
Фестивалът Nature Party
Екипът на Tribe of Nova е домакин на рейвове на електронна музика Universo Paralello в Бразилия повече от 20 години и тази година реши да организира Nature Party за първи път в родината си – Израел, в южния кибуц Раим близо до границата с Ивицата Газа.
В продължение на два дни, от 6 до 7 октомври, гостите се радвали на почти непрекъснат DJ сет, танци и нощувка в палатков лагер. Според описанието на сайта на рейва, всичко това е в името на универсалните човешки ценности, от любовта към ближния до опазването на околната среда.
Рано сутринта членове на палестинското движение Хамас започват да стрелят по участниците във фестивала. По-нататъшните събития в Раим приличат на филм на ужасите.
Криели се сред дърветата, пробили предварително уредените засади с коли, криели се в паднали листа и кофи за боклук – това разказват оцелели за начина по който са успели да избягат.
„Разбрахме, че трябва да бягаме“
Касапницата започнала рано сутринта. Тогава започнал ракетният обстрел, който мнозина просто не чули заради звучната музика.
Скоро в небето над откритото пространство, където танцували гостите на фестивала, се появили моторни парапланери и зазвучала сирена. Тогава започнала стрелбата.
27-годишната оцеляла Милет Бен Хаим казва в социалните мрежи, че тълпата от купонджии е била напълно неподготвена за въоръжено нападение.
„Музиката спря и сирената се включи. Ракетите започнаха да излитат в небето, разбрахме, че трябва да бягаме. Почти всички наоколо бяха опиянени, а аз, като неупотребяваща, грабнах ключовете от приятел, когото срещнах през нощта, и излетях с колата като луда, за да се измъкна“, написа тя.
Според Милет тя успяла да излезе на главния път, но някой от минаващите наблизо извикал, че отпред започнали да стрелят по хора и затова трябвало да обърне. След няколко минути движение в обратната посока станало ясно, че опитващите се да избягат са почти обградени.
„Чувахме стрелба през цялото време и не знаехме накъде да отидем. Хората, които останаха на партито, бяха убити или отвлечени. Беше ясно, че трябва да бягаме, но накъде?“ – спомня си момичето.
В продължение на три часа тя и други оцелели се опитвали да избягат, но след това решили да изчакат в горския пояс, заравяйки се в паднала шума. Според Бен Хаим те постоянно звънели на полицията, но дълго време изобщо не отговаряли.
„Когато се свързахме, казаха, че сме сами, че много съжаляват, но не знаят как да ни помогнат. Писах на семейството си, че ги обичам и че съм живяла щастлив живот. Наистина си мислех, че няма да можем да се измъкнем.“
Тогава Милет се решила на отчаяна стъпка. Тя започнала да се свързва с всеки, който можеше да отговори, за да получи поне някаква помощ – на приятели, познати, познати на познати и напълно непознати хора.
„Изпратихме това видео на човек (ангел!), който се опита да ни намери. Беше шестият час от престоя ни в този ад. Беше невъзможно да се движим или да говорим, опитвахме се да успокоим дишането си, да не плачем, държахме се за ръце и се молехме да видим отново близките си. Този ангел се опита да ни намери, като натисна клаксона на колата си и накрая, когато батерията остана на два процента, ние го чухме.
„Не спирах да се моля“
Разиел Тамир каза пред The Jerusalem Post, че на площадката на Nature Party се е случило истинско клане: бойци на Хамас са застреляли всеки по пътя си, хвърляли са гранати по невъоръжени хора, а телата са лежали наоколо.
Тамир станал свидетел на това как посетители на фестивала били взети за заложници и простреляни в краката, за да им попречат да си тръгнат. Някои от нападателите, според младия мъж, са се маскирали като израелски войници: оцелелите хукнали към тях, но били застреляни от упор.
Когато истинската израелска армия пристигнала на сцената, военните се наредили като жив щит за почти стоте спасени души.
„Войниците ни защитиха с телата си и ги видяхме да падат пред очите ни“, подчерта Тамир.
Той успял да се скрие от бойците на Хамас под листата.
„Не спрях да се моля. Цяло чудо е, че се измъкнахме оттам без нито една драскотина. Не вярвам, че съм жив. Не знам дали съм жив, или така се чувстват мъртвите”, обобщи младият мъж
