„Това не е шега“, мрачно каза Лусил. Съседката сложи ръка на челото си и погледна децата. Лана, Рей Ан, Милтън и Сю Елън седяха на верандата и спокойно очакваха съдбата си. До тях беше поставена табела: „Продавам четири деца“. Това се случи в Чикаго, Илинойс. Беше задушаващото горещо лято на 1948 година.
Люсил се омъжила рано – още нямала 17. Веднага след като завършила гимназия, тя казала „Да“ на Рей Чалифакс, почти два пъти по-възрастен от нея. В Америка през 40-те години на миналия век имало много такива семейства: съпруга домакиня и съпруг, който работел от сутрин до вечер.
Рей карал камион, понякога ходел до съседни щати, а Лусил се суетяла из къщата. Скоро се появило първородното им дете – момичето Лана. И после дошъл ред на Рей Анна, Милтън и малката Сю Елън … По времето, когато семейството било попълнено с четвъртия наследник, Рей загубил работата си.
Семейство Чалифакс практически нямали спестявания и Лусил очаквала петото си дете. Няколко месеца те се опитвали да се измъкнат – вземали пари назаем от приятели и роднини, опитвали се да спечелят допълнителни пари, но не успявали да променят нещата.
„Ще ни изгонят, Лусил“, казал веднъж Рей на жена си. Дължим наем на къщата. Ако не платим до края на месеца, ще прекараме нощта на улицата.“
Идеята да се продадат децата
“4 Children for Sale. Inquire within”, Chicago, 1948. The photo first appeared in The Vidette-Messenger of Valparaiso, Indiana on August 5, 1948.
The family was facing eviction and the father had lost his job.#ChicagoHistory ✔️ pic.twitter.com/NcMt0jAmtb
— Chicago History ™️ (@Chicago_History) November 10, 2021
Никой не знае със сигурност на кого от съпрузите Чалифакс е на идеята. Въпреки това, на 4 август 1948 г. в американските вестници се появила снимка: четири деца скупчени на верандата, а майка им крие лицето си зад гърба им. И табела: „Продавам четири деца“.
„Това е постановка“, единодушно решили много читатели на вестника. Никой с здрав разум не би могъл да си представи, че е възможно подобно нещо. Тези, които сами са преживели трудни житейски ситуации, поклатили глави – всичко може да се случи!
Семейство Чалифакс били залети с оферти: на Рей била обещана работа, на Лусил — помощ в къщата. Обикновените хора били готови да им дадат всичко, което имат – детски дрехи, допълнителна консерва, спестен долар. Състрадателни съседи нахранили децата, като видели, че са гладни.
За известно време семейството останало на повърхността, но в крайна сметка Чалифакс направили точно както решили – всичките им деца се озовали в семействата на други хора. Включително малкия Бедфорд, роден само преди година.
Съдбата на децата
Бедфорд бил взет от строгите и дълбоко религиознo семейство Макданиълс и му било дадено ново име – Дейвид. Те не скрили от момчето, че е осиновено, и дори казали, че брат му и сестра му живеят наблизо.
И наистина, фермата Демот била много близо до дома на Макданиелс. Принадлежала на предприемчивото семейство Зутман, което само за два долара получило правото да вземе шестгодишната Рей Ан.
Когато момичето в единствената си елегантна рокля тръгвала на път за фермата, по-малкият й брат Милтън плачел толкова горчиво, че семейство Зутман решили: така да бъде. И Милтън ще отиде с тях. Майката и бащата на детето изобщо не възразили. Те нямали представа защо Зутман изведнъж са решили да вземат и двете им деца.
А всичко се оказало много просто: фермата имала нужда от работна ръка. Безплатното е най-доброто. Рей Ан и брат й Милтън били прекръстени на Бевърли и Кенет.
Хлябът и фъстъченото масло съставлявали простата им ежедневна диета. Децата работели на полето и за най-малкото провинение били наказвани. Един ден порасналият Милтън бил толкова възмутен от несправедливото решение на своя „нов баща“, че вдигнал ръка. В резултат на това Зутман се обадил в полицията.
Тийнейджърът бил задържан, въпреки че се е опитал да избяга. Един съдия го сметнал за заплаха за обществото и той прекарва няколко години в психиатрична болница, след като е принуден да избира между неяи поправителен дом (център за задържане на непълнолетни).
Следващите няколко години се подлага на лечение, като в края му категорично отказва да се върне при семейство Зутман. Той бил преследван от една мисъл: къде е истинската му майка? Какво е станало с нея? Защо им причинила това?
Намирането на Лусил не била трудно. Тя се развела с Рей и се омъжила повторно. И пак имала четири деца. Само че всички живеели до нея. „Тя ни изостави, но просто обожава новите си момичета“, казал Милтън горчиво. Срещата с майка му била ледена. Впоследствие Милтън се жени и заминава със съпругата си в гореща Аризона.
Рей Ан напуска дома си на 17, малко след като преживява брутална травма. Като млада тийнейджърка тя е била отвлечена и изнасилена, заради което е забременяла. Изпратена е в дом за бременни момичета и бебето й е дадено за осиновяване, след което се връща във фермата. Винаги е трябвала работан ръка…
Братята и сестрите не знаели какво се е случило с Лана и Сю Елън, но години по-късно успели да се свържат отново с тях чрез социалните медии. Лана починала през 1998 г. от рак, но Сю Елън Шалифу била все още жива.
Скоро Сю Елън, която също била дадена на непознати, също починала. Хора, които я познават, разказват, че до последно тя не можела да прости на майка си и да намери оправдание за действията й.
Само Дейвид, най-младият от всички, бил готов да прости на родителите си. „Не трябва да ги съдим“, каза той пред пресата. „Беше много трудно за тях.“
Дейвид се премества в Ню Йорк, където работи като шофьор. Той напуснал приемните си родители, когато завършил гимназия, и не се опитал да поддържа връзка с тях.
