Един ден 16-годишно момче се уредило на стаж в адвокатска кантора. Всеки ден за обяд той си взимал храна от уличните магазинчета близо до кантроата. Там, където тмладежът обядвал, имало бездомник на име Иван.
Всеки ден момчето давало всичките си пари, които му били останали след обяда, на Иван.
Двамата обаче не си били много близки. Младежът само казва „Здравей, Иван“ или „Радвам се да те видя днес“. И това бил целият им разговор.
Всичко, което този млад човек знаел за Иван, било, че е избягал от дома си, когато е получил посттравматичен шок. Оттогава мислите и физическото му състояние не бяха наред
Но Иван бил наистина мил човек, затова младежът се отнасял с него топло и гостоприемно.
Всеки ден уличните продавачи на храна виждали какво прави хлапето за Иван. Веднъж когато си забравил парите и нямал време да изтича до банкомата, един от продавачите просто го почерпил в знак на благодарност за добрите му действия към нуждаещия се човек.
Оттогава минали 5 години. Младежът отишъл в града, за да учи. Един ден той отишъл с приятеля си на закусвалня, която посещавал често. Към него се приближил непознат мъж.
Той погледнал младия студент и попитал: „Помниш ли ме?“
Младежът се обърнал да види кой се приближил до него. Видял висок, добре облечен мъж. Момчето ги огледало от глава до пети преди да каже дума.
„Иване, ти ли си?“
В този момент очите на Иван се напълнили със сълзи. Те се ръкували и се прегърнали силно. Иван сякашискал да извика от радост, но просто казал сдържано „Благодаря“.
Двамата си поговорили. Оказало се, че Иван успял да си намери работа, като същевременно започнал работа с психолог. Това била първата стъпка към подреждането на живота му.
Иван признал, че в периода, когато се е запознал с момчето, той е стигнал истинско дъно – нямал нищо, просто седял, наблюдава; хората и чакал края.
Но вниманието на този млад човек винаги го ободрявало, напомнялому, че в света са останали хубави хора. Парите, които получавал всеки ден, за него значели, че ще има храна. А това вече е нещо.
Двамата си говорили половин час, преди Иван да отиде на работа. Но преди да си тръгне, той отново прегърнал своя спасител.
След тази среща младежът просто седял и плачел. Иван никога не разбрал името му, не го знае и сега. Но си спомня за този човек като нещо добро и светло, като човека, който го е подкрепил в най-трудния период от живота му.
