Знаете ли, че в началото на XX век България е сочена за първа по брой на столетници в Европа? Според тогавашни данни, сред близо 5-милионното население на България живеели близо 4000 души на възраст над 100 години.
За сравнение, според публикувани по онова време данни, в Испания били отчетени около 410 столетници, във Франция – около 213, а в Италия – около 197.
Разбира се, днес не можем да бъдем напълно сигурни в точността на тези статистики, тъй като регистрацията на населението тогава не е била съвършена. Но едно е ясно – България привлича вниманието на европейските учени.
Големият въпрос бил кое спомагало за дълголетието на българите?
По това време институтът „Луи Пастьор“, базиран във Франция, също започва да изследва дълголетието на континента. И резултатите отново потвърждават – България се откроява като страна с изключително висок брой столетници спрямо населението.
В института „Луи Пастьор“ работи и руският Нобелов лауреат Иля Мечников. Той задълбочено изследвал процесите на стареене на организмите. Като специалист по чревната флора той стигнал до извода, че организмът се отравя от гнилостни процеси, които се развиват в червата.
Като контра на токсините, които тровят организма, Мечников започва да изследва храните, които са полезни за чревната флора и могат да забавят процесите на стареене.
Когато вижда, че българите са първенци по столетници ученият започва да обръща внимание на прословутото кисело мляко. И според Мечников именно киселото мляко е една от причините за дълголетието на българите.
А за интереса на учения към киселото ни мляко спомага и едно важно откритие.
През 1905 г. българският студент Стамен Григоров, който следва медицина в Женева, открива пръчковидната бактерия, която помага на българското кисело мляко да вкисне – а именно лактобацилус булгарикус.
Стамен Григоров изнася доклада си за българската бактерия в института „Луи Пастьор“ в Париж и насочва вниманието на Мечников към родното кисело мляко и безспорните ползи от него.
През 1908 г. Мечников пише статия в годишника на Френската академия на науките, като в нея посочва своите изследвания върху българската бактерия и нейното пряко въздействие върху дълголетието.
Ученият е категоричен – ако искате да сте в добро здраве, е добре да ядете редовно кисело-млечни продукти.
Хубаво е да знаем, че преди над 100 години сме били на водещо място в такава престижна класация, но днес само киселото мляко не ни помага и, за съжаление, редовно оглавяваме най-негативните класации, свързани със здравето на европейците.
