На 18 февруари отбелязваме годишнината от гибелта на Васил Левски. На 18 февруари 1873 г. Левски е обесен в покрайнините на София близо до днешния паметник, издигнат в негова чест.
По този повод решихме да ви запознаем с интересни и малко известни факти от житието на Апостола на свободата:
Васил Левски е имал редица таланти. Бог го е дарил с художествени заложби. Например лъвчето върху Устава на БРЦК е нарисувано лично от Левски.
Освен това Левски е имал и чудесен глас. „Именно гласът му е убеждавал присъстващите в неговата морална сила“, казва проф. Пламен Павлов в интервю за БНР. Левски е учел и църковно пеене при Райно Попович, като е пял в църковния хор в Стара загора.
Измислица е, че заловеният в Къкринското ханче Левски не е бил добре охраняван при ескортирането си до Търново. Подобни истории се споделят регулярно в социалните мрежи. Истината е, че близо 200 въоръжени заптиета конвоират Апостола до града, при това без да са били наясно, че са заловили самия Левски.
Не е вярно и че никой от българите не прави нищо, за да освободи Левски. Дейци на Търновския комитет правят опити да подпалят Конака и да го освободят, но още на другата сутрин той е откаран към София. По пътя Левски е охраняван от въоръжени 250 души, плюс бронирани дилижанси.
При залавянето му в Ловеч Левски вади револвера си и ранява едно от устроилите му засада заптиета. Самият той обаче е улучен от куршум, който го засяга зад лявото му ухо, което е и наполовина отсечено от удар с нож при борбата.
„У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката човека, който ме хвана; после започнах да бягам, обаче държащият ме не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата [и] аз паднах там. Заловиха ме и ме изпратиха в Ловеч, оттам в Търново и оттам тука.“, обяснява в София Васил Левски.
Очакванията са, че Левски няма да бъде съден в София, а в Цариград. Тогава съратниците на Апостола на свободата взимат восъчен отпечатък от болтовете на релсите на линията Белово-Цариград. С този отпечатък изработват ключ, с който да демонтират жп линията.
Османската власт обаче решава да съди Левски в тогава околийския град София, за да не привлича вниманието на чуждестранните журналисти.
Според проф. Павлов след организирането на въоръжената чета, която трябва да освободи Апостола, поп Минчо задава въпроса какво ще стане с тях, след като освободят Левски, като допуска, че вероятно ще бъдат преследвани от потеря.
Тогава един от съзаклятниците отвръща: „Ако ще да се издавим в Марица, трябва да освободим Левски, защото втори като него нямаме“.
