Родителите ми загинаха, когато бях на 8 години. Оцелях само аз след автомобилна катастрофа и останах сирак. Живеехме доста добре, така че ми остана много имущество. Автомобил, вила, тристаен апартамент. Родителите ми работеха много, така че живеехме добре.
Леля ми реши да ми стане настойник. Не, не от добри намерения – с цел печалба и наследство. Първоначално се правеше на грижовна, но после показа истинската си същност. Тя ме превърна в Пепеляшка.
Готвех, перях всички дрехи на ръка, миех прозорци и подове. Трябваше да почистя стаята на дъщеря й, защото тя беше мързелива. Нямах собствена стая – спях в килера на сгъваемо легло.
Не ми беше позволено да гледам телевизия. Храната беше много скромна – без месо, сладкиши и плодове. През цялото това време леля ми бавно поемаше цялото имущество на родителите ми. Тя дори продаде коженото палто на майка ми и всички бижута, които исках да запазя за спомен. Аз нямах право да се обаждам.
Сега разбирам, че е правила всичко това незаконно, но не знаех това преди. Виждах, че всичко изчезва, но дори не знаех на кого да се оплача. Тя направи измама, пререгистрира апартамента на свое име и ме изпрати в сиропиталище. Така започна нов етап от живота ми.
Честно казано, сиропиталището ми хареса. Беше тихо, спокойно и храната беше добра. Завърших училище, а след дипломирането си постъпих в професионално училище.
Дори си наех малък апартамент в покрайнините на града. Намерих си работа в супермаркет и започнах да свиквам с независимия живот.
По-късно стана известно, че собственикът на супермаркета, където намерих работа, е най-добрият приятел на покойния ми баща. Веднага ме позна.
Той каза, че ме е търсил дълго време, за да помогне по някакъв начин, но леля ми не му дала никаква информация. Освен това, вместо като касиер, приятелят на баща ми ме назначи за управител.
Той беше уверен, че мога да се справя и също така плати обучението ми, за да се чувствам уверена на работното място и да получа съответните знания.
Минаха години. Доходите ми се увеличиха значително. Успях да взема ипотека и да си купя апартамент по-близо до центъра. Изплатих заема своевременно, защото доходите ми го позволяваха.
През годините на упорита работа се превърнах в опитен управител на магазин, в който работят почти 300 души. Когато постигнах известен успех и финансова стабилност, близките ми се сетиха за мен.
Една сутрин се звънна на вратата. Когато видях дъщерята на леля си на прага, почти припаднах. Тя започна да ме моли да й дам пари и да я взема на рабта, предлагайки като й предложа някаква спокойна, но високо платена позиция.
Как са разбрали адреса ми, не знам. Мисля, че един от посетителите на магазина се познаваше с роднините ми и ме е запомнил.
Отказах на Виктория, но тя не се успокои. На следващия ден се появи лично леля ми.
Тя започна да ми крещи и да ме заплашва. Каза, че е похарчила много пари за мен, като съм била малка, а аз не искам да й помогна. Просто я изпратих, за да не слушам тези глупости.
Скоро Виктория се обади и поиска да я вземе поне на някаква работа. Предложих й позицията на чистачка, но „по някаква причина“ тя отказа.
Вече десет години не ме оставят да живея спокойно. Искат пари или работа. Истински паразити.
