Искам да споделя с вас една история, която се случи със сестра ми по време на Великия пост. Историята е за това, че няма случайности, че Господ винаги прави всичко навреме.
По време на постите сестра ми разбрала, че чака бебе. Била радост – тя и съпругът й вече имат дъщеря, но много искали още деца. И разбира се, тя започва да се настройва за бременност, за раждането на нов живот.
И тогава, една вечер, тя разбира, че нещо не е наред със здравето й. Викат линейка и й откриват анембриония – патология при която има оплодено яйце, но ембрионът не се развива.
Това беше голяма мъка за тях. Плакаха, но се смириха, осъзнавайки, че така е нужно на Господа.
На следващия ден сестра ми отишла в болницата за мини-операция. Младо момиче се озовало с нея в чакалнята. Говорили си. Оказало се, че е отишло там да направи аборт.
Сестрата й разказала своята история и се разплакала. Молела непознатотото момиче да не прави аборт. И момичето не го направила – тя се прибрала вкъщи!!!
– Затова Господ ми прати всичко това! За да се запозная с това момиче и тя, разбирайки моята ситуация, да се откаже да убие бебето.
Да, интересен извод. Не знам дали е така или не. Понякога Господ устройва всичко по такъв невероятен начин, че невинаги можем да го проумеем. Но фактът, че бебето остана живо, е много радостен.
