Един ден чух сърцераздирателен вик на врана. Мислех, че с птицата се е случила някаква беда или котката си е проправила път към дървото. Междувременно враната седна на перваза на прозореца и продължи да вика.
Хванах съпруга ми да прави нещо странно. Излизайки на двора сутринта, видях моя благоверен с гребло в ръце. Мишо размахваше греблото близо до дървото, опитвайки се да вземе нещо, както ми се стори.
— Какво правиш? – поинтересувах се аз.
— Как какво? Събарям гнездото на враната. Намерили къде да се наместят! – извика съпругът.
Направо се изплаших. Като цяло не вярвам много във всякакви поверия, но някъде съм чувала, че унищожаването на гнезда категорично не се препоръчва…
— Дай ми го! – извиках на мъжа си, като взех греблото. — И отивай да си вършиш работата!
— Много добре! – обиди се Миши. — Само после да се оплачеш, че тези птици те дразнят. Пръста няма да си мръдна! Ще дойде време, ще се страхуваш да се разхождаш в собствения си двор…
Мишо остави гнездото на враната на мира. Бързо се сдобрихме, забравяйки за сутрешната свада. Прогнозите на съпругата не се сбъднаха. Враните се държаха много миролюбиво, а една дори понякога молеше за храна.
Един ден чух сърцераздирателен вик на врана. Мислех, че с птицата се е случила някаква беда или котката си е проправила път към дървото. Междувременно враната седна на перваза на прозореца и продължи да крещи.
Излязох навън да видя какво се е случило. Като ме видя, птицата изпищя още по-силно. Тя започна да полита, после се върна при мен и изпищя. По поведението й разбрах, че враната ме зове някъде.
Любопитството победи. Реших да я последвам. Враната летеше напред, като през цялото време ме гледаше назад. Скоро тя долетя до голяма, разклонена черница близо до изоставена къща и изкряка силно.
— Помогнете! – чух тънкия гласец на шестгодишния си син.
— Владко?! Как се качи там? – Уплаших се, когато видях детето на самия връх на дървото. – Слизай веднага!
— Не мога! Страх ме е. Седя тук от сутринта. Викам за помощ, но никой не чува. Само тази гадна врана лети и грачи!
— Тя не е гадна, сине, а много умна. Именно тази врана ме повика! – обясних на сина си.
Изтичах при съпруга си, за да свали детето от дървото. Оттогава нашето семейство има различно отношение към враните. Убедени сме, че птиците са много умни и благодарни.
