Казвам се Антон. Сега съм на четиридесет и пет години. В болница съм. Седя в стаята на баща ми и говоря с него. Бащами е в кома. Може би дори не ме чува. Но имам толкова много да му кажа.
Виктор е мой втори баща. Срещнах го случайно на улицата. Нашето запознанство със сигурност не може да се нарече приятно. Ето какво се случи.
Когато бях на осем години, избягах от вкъщи. Просто не можех да живея повече там. Имах вечно пияна майка и също толкова пиян втори баща. Но поне майка ми не ме биеше.
Пастрокът ми обаче ме биеше много жестоко. Един ден ме наби много жестоко. Майка ми дори не се опита да ме защити. Загубих съзнание от жестокия побой. Щом дойдох на себе си, реших да избяга от къщи.
Излязох на улицата и тръгнах накъдето ми погледнат очите. Дори не знам докъде бяхстигнал. И тогава загубих съзнание. Когато дойдох на себе си, видях, че лежа в някакво мазе. До мен имаше трима тийнейджъри.
– Кой те наби така?
– Доведеният ми баща!
– Ясно! Остани тук. Тук никой няма да те нарани“ – каза едно от момчетата.
Две седмици можех само да лежа. Впоследствие успях едва едва да стана и да ходя. Месец по-късно бях почти възстановен.
Когато станах по-силен, момчетата ме взеха на работа за първи път. Новите ми приятели се оказаха джебчии. Бързо ме научиха да крада.
Веднъж исках да открадна портфейла на един мъж, но явно не съм го направил много ловко и той ме хвана в крачка.
Мъжът искаше да ме заведе в полицията, аз започнах да го моля да не прави това. Но той настояваше, че трябва да ме заведе в полицията. Загубих съзнание от вълнение.
Събудих се в апартамента на този човек. Прегледа ме лекар. След прегледа ме закараха в болницата. Останах там почти месец.
Виктор и съпругата му Наталия ме посещаваха през цялото време. Много се привързахме един към друг. Те поеха грижите за мен и ме взеха при себе си.
Виктор се отнасяше с мен като със собствен син. Водеше ме на различни занимания и клубове, научи ме на всичко, помагаше ми да си пиша домашните, играеше футбол с мен. Ходихме заедно на риболов и на море. Това бяха много щастливи десет години.
Вярно, не мина без трудности. Когато навърших петнадесет, започнах да се държа като много тийнейджъри: започнах да пуша и постоянно се карах с осиновителите си. Един ден пак ме хванаха да крада. Виктор плати голяма сума, за да не бъде образувано наказателно дело срещу мен.
Два дни по-късно Виктор ме заведе в дом за деца и каза:
– Съжалявам, но явно не мога да ти бъда добър баща. Затова ще живееш тук. Може би тук ще ти е по-добре.
Мислех, че се шегува. Но той не се шегуваше. Цяла година изкарах в дома за деца.
На моя рожден ден Виктор и Наталия дойдоха в сиропиталището с подарък и ме поканиха в дома си. Веднага се съгласих.
Родителите ми ми подариха прекрасно тържество. Наталия изпече любимата ми торта. После започнах да ги посещавам много често. И шест месеца по-късно Виктор каза:
– Може би вече искаш да се прибереп? Но се опитай да се държиш прилично.
С радост се съгласих. Родителите ми ме отгледаха до пълнолетието ми, след което ми дадоха възможност да получа нормално образование. После успях да си намеря добра работа. Ожених се, родиха ми се деца.
Но родителите ми остаряха много през тези години. Баща ми сега е в кома. Силно се надявам да се възстанови. И да мога да помоля за прошка и да му кажа колко много го обичам.
