„На тази снимка лежа сама, вече без съпруг и нероден син…“ Жена с апел към пияните водачи

„На тази снимка лежа сама, вече без съпруг и нероден син...“ Жена с апел към пияните водачи
Кристиан сподели трогателната снимка на себе си със сина си, кръстен Фабиан Джеймс на баща си, и призова хората да спрат да шофират пияни. Източник: Facebook/Kristian Guerrero

Ясно е, че любителите на шофирането в нетрезво състояние ще бъдат спрени само от „камшик“ под формата на огромни глоби, най-строга наказателна отговорност и пълно лишаване от шофьорска книжка…

Статистиката на жертвите на катастрофи е ужасяваща. А числата, които крият загубените човешки животи заради шофиране в нетрезво състояние, не могат да отразят цялата болка, която се крие в тях.

Така се случило и в този случай. Годината е 2016, август месец.

24-годишната Кристиан Гереро живее в Тексас и има големи планове, свързани със съпруга й Фабиан и нероденото им дете. Чакали син, който трябвало да се роди някъде по Нова година. Двойката била на седмото небе от щастие, никой не можел да си представи, че съдбата ще се разправи с тях толкова жестоко.

Те си прекарвали страхотно в Сан Антонио, обядвали заедно и се качили в колата в прекрасно настроение. Тогава Кристиан видяла съпруга си жив за последен път…

Пътували към вкъщи, смеейки се весело и кроейки планове за бъдещето – само колко неща имали за обсъждане! Когато 21-годишен пиян шофьор се врязва в колата им с пълна скорост.

Кристиан и Фабиан
Кристиан Гереро, чийто съпруг и нероден син бяха убити, когато пиян студент се блъсна в колата им,има за мисия да сподели историята си и да предотврати подобни инциденти.

23-годишният Фабиан починал на място, без да дочака пристигането на линейката. Кристиан е откарана по спешност в интензивното отделение на близката болница.

Последната надежда все още трептяла в душата на момичето. Обезумяла от скръб, тя се опитала да бъде силна и непоколебима… тя трябвало да премине през целия този ужас в името на нероденото бебе. Той трябва да се роди!

Лекарите съобщили, че сърцето на плода все още се чува в утробата на майката. Но няколко часа по-късно трябвало да констатират смъртта на детето. Последвало изкуствено раждане и изваждане на вече безжизнения плод.

На момичето, преживяло тази ужасна трагедия и непоносими мъки, било дадено да подържи безжизненото тяло на сина си.

Самата тя помолила лекарите за това, избухвайки в сълзи и уверявайки, че точно в този момент е усетила присъствието на съпруга си наблизо…

„Колкото и странно да звучи, тогава се сбогувах с Фабиан. Детето ми е най-красивото нещо, което съм виждала в живота си”, спомня си обляната в сълзи Кристиан.

Да се ​​опише болката и страданието на Кристиан е трудно, по-скоро невъзможно. Момичето буквално загубило всичко, което било смисълът на живота й само за няколко часа. Тя била опустошена и сломена.

Но Кристиан не искала семейството й да напусне този свят напразно и подобни действия на пияни шофьори да остават ненаказани.

След като се възстановила, 11 месеца по-късно, тя написала публикация във Фейсбук, обръщайки се към всички шофьори по света, влагайки частица от душата си и непоносима болка във всяка дума:

„На тази снимка аз лежа няколко часа след загубата на моя съпруг и нероден син. И това се случи, защото някой е решил, че да пиеш и да шофираш е добра идея.“, пише Кристиан.

„Но не е добра. Това не трябва да се случва отново! Редно е хората да вземат ключовете за колите от пияните  им приятели. Добре е, след като сте пийнали, да се обадите на някого да ви прибере. Това не е признак на слабост. Признак на зрялост е да бъдете честни със себе си и да знаете, че последствията от шофирането в нетрезво състояние надвишават всякакъв вид срам, който може да изпитате, признавайки, че сте твърде пиян, за да шофирате.“

„Това, което не е добре, е да прекараш остатъка от живота си с чувството за вина, че знаеш, че си отнел нечий живот и си отнел нечий живот преди той дори да е получил шанс да бъде на този свят. Не си струва. Не шофирайте пияни. Не рискувайте свободата си. Излагате на опасност не само живота си, но и всички останали на пътя.“

„Можех да умра на 2 август, но Бог имаше други планове. Остави ме, за да водя тази битка за съпруга и сина ми. И ще продължа да осведомявам и да споделям тази история до деня, в който умра с надеждата, че ще попреча на някой друг да почувства болката, с която се разхождам всеки ден. Отказвам да позволя смъртта на съпруга ми и синовете ми да бъде напразна.“

Advertisement