Традицията да се благославят децата днес е забравена, изгубена и недостъпна. И това е голям минус.
Благославянето на децата е безкрайно важно и необходимо, ценно и незаменимо действие. Това е родителски дълг, неуязвимост, покровителство.
Родителите действат като посредници между своите деца и Бог.
Това означава, че като им желаем добро, върху нашите деца изобилно се простира Божията благодат. Това е Божията сила и не бива да я пренебрегвате.
Днес авторитетът на родителите е загубен, традициите са забравени. Старите не помнят, а младите не знаят.
Неслучайно самата дума има Божествени корени. Както и БЛАГОДАТ, БЛАГОДАРНОСТ, БЛАГОЧЕСТИЕ…“
Родителите трябва да се научат да казват тези думи без колебание. Просто съзнателно произнасяйте и усещайте всяка дума, влагайте в нея всичко най-добро, което можете да желаете за децата си. Думите трябва да бъдат пълноценни, тоест да имат тежест и голямо значение.
Апостол Павел казва, че сме „призвани за благословение“.
Затова е препоръчително да започнете да правите това от детството, от раждането. Молете се и благославяйте: „Господ да те благослови, Господ да те пази, да те вразумява“. И Господ ще благослови, ще защити, и ще спаси…
Или може да казвате: „Господ да е с теб; С Божията благословия; Господ мир да ти дава.“ Можете да се прекръстите, като кажете: „В името на Отца и Сина и Светия Дух.
Между другото, ние самите благославяме Господа. В псалм 33 често казваме следните думи: „Нека благославяме Господа във всяко време… Ти си хвален, Ти си прославен…” Тоест ние му благодарим винаги и за всичко.
Особено добре е, когато можем да направим това в скръб или след беда, при болест и дори трагедия. Ние, като светци, преживели скръб и дори изгорели в пещта, не можем да не го прославяме, да не го славим и да не му благодарим. Това е най-голямата мъдрост и живото доказателство за нашата вяра.
Истински християни сме тогава, когато не „затъкваме” вярата под себе си и сме й щастливи и верни не само когато ни е удобно. Истински вярващи сме тогава, когато не нагаждаме вярата към себе си, а себе си към вярата, с всяко действие, всяко отношение към човек доказваме знанията си на практика.
Молитвата, дадена от Бог за благословия
В книгата с числата, глава 6 от Стария завет (нейният край), самият Бог ни дава молитва, с която можем да благословим децата си. Самият той я е вложил в устата на древните жреци.
ГОСПОД да те благослови и да те опази! ГОСПОД да осияе с лицето Си над теб и да ти окаже милост! ГОСПОД да издигне лицето Си над теб и да ти даде мир!
Тогава Бог е дал тази молитва на свещениците, за да благословят синовете си. Но касае всеки един от нас.
Три желания… Можете да запомните тези думи и да ги казвате всеки път при всяка възможност, не се страхувайте, но вярвайте, че те имат стойност.
Тази цифра е символична, а не случайна. Както човек има дух, душа и тяло, както има три лица в Господа, както има три притвора в храма, така има три благословения, които Бог ни е дал.
„Благословените хора живеят благословено, а прокълнатите – прокълнати“. И лошото е, че живеем в свят на проклети хора. Много майки изобщо не следят думите си. Можем да се караме на децата за каквото ни дойде наум. И това е много лошо. Ще отговаряме за всяка дума. „Глупав, тъп, идиот, безполезен, ще си останеш такъв.“
При мюсюлманите всяка дума струва злато. И евреите никога няма да се карат на децата си или да ги наричат с обидни имена. Те знаят, че всяка дума може да бъде благословия или проклятие.
Веднъж бедуините, поздравили един европеец, пожелавайки му мир, но след като разбрали, че той не е от тях, не е арабин, го помолили да им върне това, което му пожелали. Защото във всяка дума влагат сила, енергия, сърце и помощ. За нас думата е пара, празна фраза, за тях е дело, половината от сърцето.
Неслучайно казват: “Благословията на майката ще те издигне по-високо от небесата, проклятието ще те изсуши…”
Така че благославяйте името Господне и вашите деца ще имат щастие, радост и, дай Боже, спасение.
