Катя никога не е имала баща – той изоставил майка й, когато Катя била много малка.
Но пък имала майка и дядо, които я отгледали. Така се случило, че майка й се разболяла от рак и починала, когато момичето било на десет години. Катя останала при дядо си – той й бил последната и най-голяма опора.
Бабата на Катя си отишла още преди майка й, така че тя и дядо й останали сами и се грижели един за друг.
Годините минавали, благодарение на дядо си Катя имала щастливо детство. Щом станала пълнолетна, тя си намерила добра работа и се грижела за дядо си. Напоследък той бил станал твърде слаб и можел само да лежи в леглото. Катя с мъка разбрала, че скоро ще дойде и неговото време.
– Кате, имам една молба към теб – казал един ден дядо й.
– Каква?
– Знаеш ли, баба ти имаше много добра приятелка. Двете бяха като сестри. Докато баба ти беше жива, тя постоянно я посещаваше и й помагаше в къщата. Когато тя почина, започнах аз да ходя при Светлана. Скъпа, не я оставяй сама. Аз скоро ще си отида, обещай ми, че ще се грижиш за нея.
– Обещавам – отвърнала Катя, която нямало как да не изпълни заръката на дядо си.
Още на следващия ден дядо й починал. Катя останала сама.
Тя спазила обещанието си – започнала да ходи при леля Светлана, да й помага в домакинството, да готви.
Странното е, че жената имала роднини, но никой не се грижел за нея и не се интересувал как е.
Три години по-късно обаче, когато жената починала, роднините и сестра й веднага се появили.
В деня на погребението всички роднини търсели нещо в апартамента. Ясно било, че са пари. Катя взела само една картина, която Светлана й била подарила (на картината били тя и баба й) и си тръгнала.
На следващия ден в дома й дошла сестрата на покойницаъа.
– Катя, трябва да поговорим.
– Какво се се случило?
– Леля ти Светлана е написала завещание и е оставила всичко на теб. Но разбираш ли, тов ае много несправедливо. Ти не си й никаква. А ние сме нейните роднини. Да, не се грижих за нея приживе, но това е защото имах много проблеми в живота си. Върни ни завещанието и в знак на благодарност ще ти се отплатя с нещо.
– Добре. Ще ви върна всичко.
Върнала ли Катя завещаното на роднините? Не, тя дарила всичко за нуждите на дома за деца в града.
