Животът е пълен с изненади. И невинаги приятни…
Не е рядко срещано децата да бъдат изоставяни от бащите си. Но в моя случай майката изостави детето. Тоест моят съпруга. За съжаление и това се случва.
Някои жени мечтаят да имат бебе и с нетърпение очакват бременността. Те са готови на всичко, за да изпитат радостта от майчинството. А има и такива, които просто изоставят децата си на произвола на съдбата.
Историята е от моя живот, така че не се съмнявайте в истинността й. За първи път срещнах Виктория на работа. Тогава не планирах да създавам семейство. Тя също беше по-фокусирана върху кариерата си.
Но помежду ни веднага прехвърчаха искри.
Самата Виктория пое инициативата и предложи да официализираме връзката си. Тя дори се зае с организацията на сватбата. А аз просто се съгласих – нямах против да се оженя. Вече се подготвях за кротък семеен живот и деца.
Но тя имаше други планове. Тя искаше да продължи да гради кариера, да пътува и да живее висококачествен живот. Дори не искаше да чуе за домакински задължения.
Поръчваше храна онлайн, като дори не чистеше, а наемаше фирми.
Като цяло Виктория изобщо не искаше да чуе за домакинска работа. Съпругата ми прекарваше свободното си време с приятелите си. А аз прекарвах дните сам.
Естествено, тази ситуация не ме устройваха. Започнахме да се караме по-често. И тогава изведнъж Виктория каза, че очаква дете.
Бях шокиран, когато разбрах, че иска да прави аборт. Виктория категорично отказа да роди дете, защото не беше готова за майчинство. Аз обаче имах късмет – бременността бе напреднала и й забраниха аборта.
Живеехме като съседи. И двамата знаехме, че раждането на бебето няма да спаси семейството ни. Но дълбоко в душата си се надявах, че нещо ще се промени.
Уви, нещата само се влошиха.
На изписването Виктория се яви сама. Без детето. Изобщо не разбирах какво се случва. Съпругата ми каза, че е написала отказ. Как можеш да изоставиш собственото си дете?
Започнахме да се караме направо пред медицинския персонал.
– Та той е твоята плът! Как можа да го направиш?
– Знаеш ли какво? – отвърна ми тя. – Писна ми от теб! Нямам нужда нито от теб, нито от детето ти. Искам да съм свободна!
Виктория хвърли цветята, които й бях донесъл и си тръгна. А аз просто седнах и се разплаках. Не знаех какво да правя оттук насетне или как да преживея това предателство.
В онзи ден направих всичко възможно да прибера сина си у дома. И подадох молба за развод.
В грижите за сина ми ми помогна майка ми. А после намерих любимата си жена, която замени ммайката на сина ми Денис.
Синът ми е вече на 4г. Скоро ще си има и сестричка. Много ценя семейството си и се опитвам да не си спомням миналото.
Миналото трябва да остане в миналото. Всеки си получи заслуженото. Виктория сама направи своя избор.
