Животът на Лидия Феърчайлд се обърнал с главата надолу, когато трябвало да докаже родство със собствените си деца.
През декември 2002 г. 26-годишната майка на три деца и бременна с четвърто се развежда със съпруга си и започва живота си наново. Очевидно тя не разполагала с много пари и се обърнала към държавните служби да задължат бившия й съпруг да плаща издръжка. В общи линии стандартна ситуация.
Назначаването на ДНК изследване е абсолютно нормална практика. Лидия спокойно преминала теста и се прибрала вкъщи.
Няколко дни по-късно от социалната служба се обадили на момичето и й наредили незабавно да дойде в институцията, където била пресрещната от полицията и отведена за разпит.
Изумена Лидия научила, че според резултатите от анализа тя не е майка на децата си. Родство – 0.00%. И така, както логично предположили социалните служби, или Феърчайлд е използвала сурогатна майка, или… е откраднала три от децата си.
Шокираната Лидия много добре си спомняла, че тя самата е родила децата си. За раждането потвърдил и бившият съпруг. От другата страна на везната бил ДНК тестът, който, както знаете, не лъже и е сериозен аргумент в съда.
На Лидия не просто била отказана издръжка – тя била заплашена с отнемане на децата й.
Децата са мои
Жената започнала да събира доказателства, като започнала със снимки, на които е бременна, на които държи бебетата на ръце, събрала всичко, което имала. Майка й казала пред репортери, че не вярва в обвиненията срещу дъщеря си, защото тя буквално била на раждането, видяла как се раждат внуците й, държала ги на ръце.
Тогава Лидия се обади на акушер-гинеколога, който поел раждането. Той също бил много изненадан. Разбира се, той се съгласи да потвърди раждането на децата в съда.
Момичето решило да си направи нов тест в независима лаборатория, защото тестовете може просто да се объркат. Но различни лаборатории дали един и същ резултат – 0% връзка на майката с нейните деца.
Междувременно държавата завела вдело срещу Лидия Феърчайлд. Адвокатите вдигали рамене и не се наели да защитават жената в съда, защото не знаели какво да противопоставят на ДНК теста. Имало три заседания и всички били загубени. Нито акушерът, нито роднините, нито снимките помогнали.
Заплахата от конфискация на деца вече била почти на прага.
Правилният адвокат
Но Лидия успяла да си намери адвокат. Алън Тиндъл се заел със случая й, започнал процес и открил в New England Journal of Medicine история за 52-годишната Карън Кийгън, която се нуждаела от бъбречна трансплантация. Децата й трябвало да са нейни донори, но ДНК тест, също като този на Лидия, показал нулево родство.
Децата на Карън обаче не били отнети – лекарите смятали, че подобни ДНК показания са свързани с метода на оплождане.
Решението дошло от неочаквана страна: малко преди описаните събития на Карън е отстранен възел на щитовидната жлеза и биоматериалът останал в лабораторията. Когато лекарите сравнили ДНК на децата на Карън с нейния биоматериал, резултатът показал родство 99,9.
Тоест в организма на Карън имало няколко ДНК-та.
Адвокатът се хванал за тази история и кръвта, косата и слюнката на Лидия били изпратени в лабораторията. И лекарите видели много различни резултати.
Какво се оказало
Лекарите заключили, че когато Лидия Феърчайлд е била още плод, тя е имала близнак. Но тя го „погълнала“ и взела ДНК-то му за себе си, превръщайки се в, така наречената в медицината, химера.
В света официално са регистрирани само 40 случая на химеризъм, но мнозина просто не знаят, че имат няколко ДНК, тъй като не всички си правят тестове.
Когато Феърчайлд се възстановила от раждането, лекарите започнали да я изследват и успели да намерят обща линия на ДНК с всички деца на момичето – в репродуктивните органи.
В съда Феърчайлд предоставила отново всички медицински изследвания и в същото време ДНК теста на майка си, който потвърдил родството с внуците й.
Случаят с Лидия Феърчайлд станал сензация не само в медицината, но и в съдебните дела. Оказва се, че безгрешният ДНК също може да лъже. По-точно не да лъже, а да дава невярна информация.
Професорът по право Дейвид Х. Кей публикува статия „Химеричните престъпници“, в която повдига сериозен въпрос: как трябва да работят криминалистите сега, ако има химеризъм, който може да опровергае всеки анализ.
Към днешна дата феноменът на химеризма е проучен много малко. Химеризмът на Феърчайлд и Кийгън очевидно се дължи на факта, че те имали близнак в утробата, но го погълнали, ставайки притежатели на две ДНК наведнъж – собствената и неговата.
