Като дете малкият Сару живеел в малко индийско село. Семейството, в което се родило момчето, било много бедно, така че той трябвало да изкарва прехраната си си от ранна възраст. Заедно с Гуду, по-големия брат на Сару, детето миело вагоните на влаковете, спиращи на гарата.
Всичко се променило за един ден. Гуду оставило момчето в един от вагоните и се отдалечил за малко. Докато чакало братчето си, малкият задрямал. Когато се събудил, разбрал, че пътува заедно с влака в неизвестна посока!
4-гдишният Сару слязъл от вагона едва в Калкута. Трябва да се отбележи, че детето не помнело името на родното си село, нито дори фамилията на родителите си. Освен това детето не знаело да чете и пише. Хлапето прекарало няколко дни по улиците на мегаполиса сред скитници.
За щастие добродушен случаен минувач случайно се натъкнал на момченцето. Като забелязал, че Сару не е като другите малки парцаливи деца, мъжът спрял да поговори с него. След като чул историята на детето, непознатият го завел в център за помощ за сираци.
Работниците в центъра не успели да научат адреса му от момчето, а имената на роднините без фамилията им били безполезни. По-късно Сару е обявен за сираче и е даден за осиновяване.
Тогава късметът най-накрая се усмихнал на бебето. Австралийск семейство харесало снимката на детето и скоро бебето отлетяло на другия континент. Новият дом изглеждал супер луксозен за свикналия на немотия Сару.
Но момчето не забравило истинските си родители.
За щастие членовете на новото семейство на Сару се оказали мили и разбрани хора. Те дали на детето покрив над главата, храна, образование и го обградили с грижи и обич. Над леглото в стаята на момчето висяла карта на Индия. Всеки ден детето я гледало и се чудело как се чувства майка му там…
С времето спомените за живота в индианското село избледняли, но Сару не спрял да търси семейството си. Година след година той учел и работел и почти всеки ден прекарва часове в опити да намери на картите родното си село.
Приложението Google Earth се превърнало в истинско съкровище за упорития младеж.
Прекарвайки безброй часове сред индийските панорами, той вече не се надявал на успех. Но един ден, отваряйки друга сателитна снимка, Сару разпознал мястото, където той и брат му някога се били качили на влака!
След това откритията завалели едно след друго. Порасналото момче дори намерило чешмата, на която се бил наранил жестоко като дете.
Скоро Сару успял да проследи напълно пътуването, което бил направил на четири години. Както се оказало, родното му село се казвало Ганеш Талай. След като направил това откритие, младежът веднага се втурнал да си купи самолетен билет!
Обратното пътуване на Сару било като сън. Пристигайки в селото, той много бързо намерил своя дом.
Въпреки това, преди мъжът да успее да почука на вратата, три жени се приближили до къщата. Една от тях се оказала майката на порасналото момче – жена, която чакала завръщането му цели 25 години!
Както се оказало по-късно, в този ужасен ден жената загубила и двамата сина. Гуду не се върнал за брат си, защото самият той бил блъснат от влак. Нещастната майка обаче вярвала през цялото това време, че най-малкият й син е жив!
Сару все още работи в Австралия. Сега обаче той често посещава майка си, постоянно й праща пари и общува с нея по интернет. В бъдеще мъжът планира да купи къща на майка си и да спаси жената от необходимостта да работи усилено всеки ден.
През 2012 г. Сару написа книга за своето 25-годишно търсене. Освен това излезе филм, чийто сюжет се основава на тези невероятни събития!
Ето и трейлъра му:
