Един много богат човек взел сина си на пътуване из страната с една-единствена цел — да покаже на момчето какво значи да се живее без пари. Двамата прекарали няколко дни в една ферма на гости на едно много бедно семейство.
На връщане към вкъщи бащата попитал сина си харесало ли му е пътуването. „Хареса ми, тате“ — отговорило момчето.
„Видя ли как живеят бедните хора?“ – задал нов въпрос мъжът. „О, да!“ — последвал отговор. „А какъв извод ще извлечеш от нашето пътуване?“ — пак попитал бащата.
А синът отговорил: „Видях, че ние имаме едно куче, а те имат четири. Нашият басейн стига до средата на двора, а те имат ручей, който няма край. У нас в градината светят морски фенери, а при тях нощем сияят звездите. У нас терасата е до предния двор, а техните простори стигат хоризонта. Ние имаме малък парцел земя, върху която живеем, а те имат безкрайни полета, които не могат да се видят. Ние си купуваме храна, а те си я отглеждат сами. У нас около къщата има стени за защита, а те имат приятели“.
Бащата застинал в недоумение.
Тогава синът добавил: „Разбрах колко бедни сме всъщност“.
Често забравяме за това какво имаме и се съсредоточаваме върху това, което нямаме. Понякога мнението на едно дете може да ни напомни за това кое е наистина важното в този живот.
