Никога не съдете човек без да знаете историята му.
Мъж оставил жена си да се удави насред океана в името на бъдещето на дъщеря им
„Корабът претърпял корабокрушение. Семейна двойка успяла да стигне до спасителната лодка, но за тяхно дълбоко съжаление имало само едно място. Самият съпруг се качил в лодката, оставяйки жена си да умре насред океана. И преди да потъне под водата, съпругата му изкрещяла последната репликав живота си “, така учителката по литература започнала първия си урок за учебната година.
Историята била прекъсната.
— Как мислите? – попитала тя класа си. — Каква била тази реплика?
Повечето от учениците веднага заизреждали отговори: „Мразя те!“, „Колко бях сляпа!“ и всичко от този род.
Целият клас се надпреварвал да отговаря, а през цялото време едно момче седяло и мълчало.
—Какво мислиш, че е казала тя? – попитала учителката, като се приближила до него.
— Мисля, че тя казала: „Грижи се за нашето бебе!“
— Знаете ли тази история? – изненадала се учителката.
— Не. Майка ми е казала същото на баща ми преди да си отиде – отвърнал учникът.
Учителката се обърна, надявайки се, че никой няма да забеежи бликналите й в очите сълзи.
— Верен отговор – отговорила тя.
И така, корабът потънал. Мъжът се прибрал у дома и сам отгледал дъщеря си. Много години по-късно, когато баща й вече го нямало, а тя преглеждала вещите си, момичето намерило дневника му, в който прочело следното:
„Тя вече имаше поставена ужасна диагноза, когато предприехме пътуването. Не й оставаше много време да живее. Господи, иска ми се аз да се бях удавил на нейно място, но заради дъщеря ми не можех. Можех само да я оставя насред океана.“
Класът мълчал.
По погледа на децата си личало, че са силно трогнати от тази история и че днес за първи път осъзнали, че първото впечатление може да бъде измамно.
Ето защо никога не трябва да съдим хората и техните действия повърхностно, защото може да не знаем нищо за тях.
