Тя държала безценния плик с треперещи ръце и се страхувала да го отвори…
Имало нещо невъзможно, невероятно в това, че в ръцете й бил този лист хартия, покрит с познатия почерк на любимата й ръка…
Колко такива пликове дошли при нея през тези месеци … Как ги чакала, как се радвала на всички … Тя го препропичатала по няколко пъти, първо на себе си, а след това ги проочитала на някой друг: на старата й майка, съседката, дори на котката Муса.
Колко радост и гордост изпитвала със сина си в такива моменти.
Жената винаги много се страхувала за него, за своя син. От раждането му. Не може да се измами майчиното сърце, то предусеща бедата отрано. Някаква непозната наука, необясним инстинкт. Тя някак си знаела, че той ще си отиде млад.
Войник е, военният винаги рискува живота си – винаги е било така, какво да правиш. Как се молеше на Бога предчувствията й да не се сбъднат, да се окажат празна измислица на майчиното сърце!
Но не се сбъдна, не се случи… Съни, нейната собствена кръв беше убита в битка.
И днес, няколко дни след погребението, тя държеше в ръцете си писмо, написано от живия й син. Писмо, дошло до жестокото й настояще от миналото.
Така се случило, че писмото се забавило. Но смъртта не се спряла. Тя дойде и отне живота на сина й. Нейното щастие и радост… До края на дните.
Жената намери сили да отвори плика и да разбере какво пише синът й няколко дни преди смъртта си. За какво мечтаел, за какво се радвал…
…Ще се върна скоро, мамо, и със сигурност ще завършим оранжерията с теб. И в него ще отглеждаме вкусни зеленчуци. И аз искам да си взема куче, овчарка. Знаеш какви овчарски кучета имаме, те са най-умните кучета!
Мамо, израснал съм тук, усещам го. Сега имам съвсем други мисли в главата си, сериозни…
Ти се грижи за себе си, мамо, и за баба също. Ще се върна, ще се оженя за Любка и ще живеем всички заедно…
Отдавна ръцете с писмото бяха паднали в коленете й, а сълзите все течаха и течаха от невиждащите очи на жената.
– Отговори му… Напиши, мила, отговора на това писмо – тихо я посъветва съседката. Не е добре да оставяш писмото без отговор.
Пиши за всичко, кажи му колко зле се чувстваш без него сега. Разкажи му за домакинските си задължения. Обещай му, твоя син, че ще живее въпреки скръбта. Какво можеш да направиш. Чух или прочетох някъде, че на починалите трябва да се пишат писма. Улеснява понасянето на болката. Пиши, мила, пиши…
Това е една трагична история. Сега има стотици такива истории. Води се война и, за съжаление, не може без загуби.
Сила за всички ни и голяма изцеляваща любов! И мир.
